Отваря главното меню

Промени

поправка в шаблона, + Категория:Български възрожденци
{{Личност
| име = Сава Кършовски
| категория = юристреволюционер
| име-оригинал =
| категория = юрист
| описание = български националреволюционер
| портрет = Sava Karshovski (cropped2).jpg
 
=== След Освобождението ===
След Освобождението работи известно време като съдия и адвокат в Елена. Остава приятел на Стефан Стамболов и е негов политически последовател. Ръководител на градското и околийско бюро на национално-либералната партия. Занимава се с журналистическа и политическа дейност. Сътрудничи и участва с материали в множество вестници и списания от 19-ти век: „Зорница“, „Право“, „Свобода“, „Славянин“, „Търновска конституция“ и др. Автор е на първата мемоарна книга за Васил Левски озаглавена „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“, на драмата „Нещастна жертва“ и др.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0сава-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8кършовски/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
 
== Мемоари за Левски ==
Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридическа дейност, колкото с факта, че издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.
 
Първото издание на „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“ излиза през 1880 г. в Търново, но явно в твърде ограничен тираж, тъй като бързо се изчерпва от книжния пазар. По тази причина дори видният наш учен и библиограф акад. [[Александър Теодоров-Балан]], който пръв регистрира книгата в своя „Книгопис“, не я е видял лично. Понастоящем от това издание не може да бъде намерен нито един екземпляр.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0сава-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8кършовски/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
Известният наш библиограф [[Петър Чолов ]] убедително сочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски. Отпечатана е в сп. „Българка”, издавано от Алис и Панайот Кършовски.
 
 
=== Родители на Сава Кършовски ===
Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през 1842 г. Взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов (Симитя) и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>Имат пет деца: Сава, [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Йордан (1846–1880), Антон, и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0Сава-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8Кършовски/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref> Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на 19. век.
 
=== Братя и сестри на Сава Кършовски ===
Сава Кършовски се жени за Анастасия Панайотова Куюмджиева-Златарова (?-1880) през 1866 г. Имат двама сина, а след кончината ѝ се жени повторно.
 
Радивой е запасен поручик, загинал през 1913 г. на връх Тумба в Сърбия.<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B9Радивой-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8Кършовски/5635542163090136137 Родословие: Радивой С. Кършовски] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>
 
Панайот е историограф на Елена, издава вестник „Еленска защита“, който е с обществена, политическа и книжовна насоченост (1926-1941). Панайот Кършовски се жени за швейцарката Алис Кършовска, която издавала едно от първите в България месечни илюстровани домакински списания списание „Българка“ (1898–1904) .<ref>[http://karshovski.com/panayot-karshovski/ Родът Кършовски: Панайот Кършовски]</ref>
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=13341678X|LCCN=n90619652|VIAF=18412747|ISNI=0000 0000 3274 6887}}
{{СОРТКАТ:Кършовски, Сава}}
[[Категория:Български възрожденци]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Български писатели]]