Толстоизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „в България“ вместо „у нас“. |
м Премахната редакция 7540764 на LordBumbury (б.) |
||
Ред 1:
[[Файл:Tolstovtsy.jpg|мини|Толстоисти]]
'''Толстоизъм''' ({{lang-ru|Толстовство}}) е нравствено-социално учение и движение на [[християнство|християнска]] основа, възникнало в [[Русия]] през 1880 г. Негов основател е руският писател [[Лев Толстой|Л. Н. Толстой]] със съчиненията си: „Изследване на догматичното богословие; Съединение и превод на четирите евангелия“, „Моята вяра“
== Форми на толстоизма ==
Обособяват се две форми на толстоизма: киническа и комунална. Първата е индивидуално-духовна, втората включва участие в земеделски комуни. Толстоизмът достига най-широко разпространение след [[1917]] г. в [[Русия]] (100 комуни-30 000 последователи). През [[1933]] г. е юридически закрит в Русия. Непримиримите толстоисти са изселени в [[Сибир]], където основават комуната „Живот и труд“ (1932
== Толстоизъм в България ==
В България се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Основават се колонии, най-вече при управлението на БЗНС (1920
== Основни представители ==
=== Лев Н. Толстой (1828
Духовното му, нравствено рождение е през 1880 г. Реформира теоретично християнството като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса. Л. Толстой утвърждава християнската нравственост изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело за всеки човек, тук и сега и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Толстой е отлъчен от руската православна църква (1901 г.). Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. Л. Толстой се отказва от частната си собственост върху земята и имението си, от авторските си права и работи земеделски труд. Става [[вегетарианец]] и пълен въздържател (алкохол и тютюн). Новия си, религиозен светоглед претворява в романа „Възкресение“ (1899 г.).
=== Павел Бирюков (1860
След завършване на Морска академия, напуща военноморската си служба и посвещава живота си на идеите на Л. Толстой. Работи в издателство „Посредник“ (1884). Заточен е в Латвия поради участието му в спасяването на духоборите. Емигрира в Швейцария (1899 г.). Там издава сп. „Свободна мисъл“ и публикува забранените произведения на Л. Толстой. Пребивава се в Канада при духоборите (1920 г.). Автор на първата биография на Л. Толстой в четири тома (1923 г.).
=== Владимир Чертков (1854-1936г) ===
[[Файл:Tolstoy and Chertkov.jpg|мини|Толстой и Чертков]]
През 1881 г. [[Владимир Чертков]] се отказва от военна кариера, син е на генерал-адютанта на руския император Александър II. Живее в с. Лизиновка, където построява болница и училище за селяните. Среща се с Л. Толстой през 1883 г. Става най-близкия му съидейник, който съхранява печата и разпространява произведенията на Л. Толстой. Основател на издателство „Посредник“, което издава книги за народа. Изгонен от Русия (1898 г.) живее до 1907 в Англия. Основава издателство „Свободно слово“. Писмата на Толстой до него в този период са 928 бр. В.Г. Чертков е организатор и ръководител неофициално на толстоисткото движение в Русия. Автор е на книгите „Нашата революция“ (1906 г.), „Бягството на Толстой“ (1922), „Злата забава. Мисли за лова“, „Животът е един“. С последните две книги той е и първият руски биоцентрист. Инициатор и организатор на 90-томното издание на произведенията на Лев Толстой (1928
=== Б. В. Мазурин (1902- ) ===
Председател на подмосковската комуна „Живот и труд“ (Шестаковка
В „Шестаковка“ комунарите-толстоисти, бивши дворяни, студенти, жители, селяни, червеногвардейци, есери построяват голям комунален дом с водно отопление, обща кухня, столова, жилищни стаи. Земеделският им труд е за физическо и духовно здраве, не за пари. Те не плащат данъци, не участват в избори, отказват да служат в армията. След изселването на непримиримите толстоисти от цяла Русия в Сибир, се основава нова комуна „Живот и труд“ край гр. Новокузнецк. Тя просъществува до 1938 г., трудно и с много съдебни процеси срещу по-видните толстоисти. Официално в Русия толстоизмът е забраняван през 1897 г. и 1933 г.
=== Христо Досев (1887
Роден в [[Стара Загора]] в семейство на богат търговец. Напуща следването си в [[Женева]] и става един от основателите на колонията в с. Алан Кайряк ([[Ясна поляна]]) през 1906 г., и сп. „Възраждане“ (1907). От 1909 г. живее в Русия до гр. Майкоп, Кавказ, където се оженва за дъщерята на руския толстоист В. И. Скороходов. Обработва земя заедно със Скороходов и други руски толстоисти (Н. А. Шейерман). Личен познат на Л. Толстой, В. Г. Чертков, В. Булгаков. Подписва възванието срещу [[Първата световна война]] „Опомнете се, хора-братя“ написано от В. Булгаков. Превежда статиите на Л. Толстой за сп. „Възраждане“, публикува в руския толстоистки печат. Един от основателите на БВС. Автор на книгите „Разкази и статии“, „Етика на храненето“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до [[Ясна поляна]]“, „Дневникът на самотника“(неиздадена).
=== Стефан Андрейчин (1869
Роден в [[Габрово]]. Организатор и участник в колоната в с. Аслан Кайряк ([[Ясна поляна]])
=== Йордан Ковачев (1895
[[Йордан Ковачев]] е роден в [[Пещера (град)|Пещера]]. По бащина линия корените му са от Пиринска Македония
=== Г. С. Шопов (1880
Роден в [[Панагюрище]]. Той е първият българин отказал се от военна служба поради толстоистките си убеждения (1900 г.). Осъден на три години затвор. Кореспондира с Толстой. Издава списание „Л. Толстой“ (1909
== Цитати ==
{{quote|„Човек без религиозен мироглед е духовен, нравствен инвалид. И такъв човек
{{quote|„Само едно е нужно: да пазим в себе си своето божествено аз и да го разрастваме, за да го пренесем в другия живот пораснало от самоусъвършенстването“|Л. Толстой, писмо до Е. И. Попов, 1894 г.}}
{{quote|„Физическият труд е едно от условията на чистия живот“|Лев Толстой}}
{{quote|„Колкото повече човек забравя своята личност и се пренася в своята висша същност, толкова по-силно чувствува, че телесното е временна форма, чрез която се проявява вечният живот на духа“|Владимир Чертков}}
{{quote|„Работете над себе си, като се усъвършенствате. Важен е проявящият се дух на човека, който неизбежно се връща към Бога.“|Христо Досев}}
{{quote|„Неговият мироглед (на Л. Толстой) за мен беше, па и сега е цялостен, пълен, отговарящ на всички търсения на разума и на душата.“|Йордан Ковачев}}
{{quote|„Аз воювам против злото
{{quote|„Учение аз нямам и никога не съм имал. Аз не зная нищо, което да не знаят всички хора. Аз зная заедно с всички хора, с огромното мнозинство от хората по целия свят, че всички свободни и разумни същества, имат в душата си вложен един висш, много прост, ясен и достъпен за всеки закон, нямащ нищо общо с предписанията на хората, наричани права и закони. Висшият закон, този най-прост и достъпен за всеки човек, се състои в това, да обичаме ближния си, както самия себе си, и затова да не правим на другите това, което не искаме да ни правят. Този закон е така близък до сърцето човешко, така разумен изпълнението му така несъмнено установява благото, както на отделното лице, така и на цялото човечество и толкова еднакво е бил провъзгласен този закон от всички мъдреци по света, от Веданистите в Индия Буда, Христос, Конфуций, Русо, Кант, че ако не бяха тези коварни и зловредни усилия, които са правили и продължават да правят богословите и законниците за да скрият този закон от хората, законът вече отдавна би бил усвоен от огромното мнозинство от хората и нравствеността на хората в наше време не би стояла на тази низка степен, на която е сега“.|из
1909 г.}}
{{quote|„Истинска наука може да бъде, само такава наука, в основата на която ще бъде положено религиозно нравственото учение за душата на човека, за Бога и за нравствеността.“|Лев Толстой}}
{{quote|„Преди години
{{quote|„Няма нито един интелигент, нито един мислещ идеалист който да не е черпил вдъхновение от Толстой, неговото влияние сега и в миналото на личния и семейния живот на българската интелигенция е неизмеримо.“|Г. Константинов, 1928 г.}}
{{quote|„Колко е хубаво, че Л. Н. Толстой не е създал никаква църква, никаква партия, никаква секта и никакви догми. Той показа на хората пътя на живота, който счита за истински. Той споделя своя опит по този път, направлява и оставя всеки сам посвоему, самостоятелно да мисли, самостоятелно да взема решения и живее, ръководейки се от своя разум и своята съвест, съгласно силите и изискванията на душата си.“| Б. Мазурин}}
== Източници ==
* Терзиева М., Н.Иванова, Т.Иванова
* Бирюков П.
* Рогинский А.
* Петухова Т.
== Външни препратки ==
{{commonscat|Tolstoyans}}
* Йордан Йорданов, [http://www.tolstoizam-tolstoy.com/ „Толстоизмът
* Маргарита Терзиева, [http://liternet.bg/publish16/m_terzieva/tolstoj.htm „Приносът на българските толстоисти за рецепцията на произведенията на Лев Толстой за деца
* Иван Атанасов, [http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1625&ttl=lev-nikolaevich-tolstoj-1828-1910 „Сивостен: Лев Николаевич Толстой (1828
* [http://az.lib.ru/g/gorbunowposadow_i_i/text_0100.shtml/ {{икона|ru}} „Толстой и съдбата на човечеството“, И. И. Горбунов-Посадов, 1928 г.]
* [http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/ {{икона|ru}} Lib.Ru/Классика: Толстой, Лев Николаевич]
*[http://www.odinvopros.ru/lib/content.php?book=2&mode=
[[Категория:Философски движения]]
|