Толстоизъм: Разлика между версии

112 байта добавени ,  преди 6 години
м
Премахната редакция 7540764 на LordBumbury (б.)
м („в България“ вместо „у нас“.)
м (Премахната редакция 7540764 на LordBumbury (б.))
[[Файл:Tolstovtsy.jpg|мини|Толстоисти]]
'''Толстоизъм''' ({{lang-ru|Толстовство}}) е нравствено-социално учение и движение на [[християнство|християнска]] основа, възникнало в [[Русия]] през 1880 г. Негов основател е руският писател [[Лев Толстой|Л. Н. Толстой]] със съчиненията си: „Изследване на догматичното богословие; Съединение и превод на четирите евангелия“, „Моята вяра“ , „Но какво да правим?“, „Царството божие е вътре във вас“, „За всеки ден“, „Пътят на живота“. В тях Лев Толстой научно изчиства от суеверия и мистицизъм и систематизира религиозното съзнание на човека и доказва че религията в същността си е разумна и логична и върху тази разумна религия е нужно да се построи човешкия живот и общество. Толстоизмът поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на [[живот]]а и единствен път към [[Бог]]а. Самоусъвършенстването е възможно само чрез практическо изпълнение на планинската проповед на [[Исус Христос|Христос]] (''Матей, гл.5").Което включва отказ от прилагане на насилие, неучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с насилие. На практика това се изразява в масовото отказване от военна служба в Русия, България, Холандия, Англия(първата свет.война в Англия-30 000 отказали да служат.)...през 20-те год.на XX век
 
== Форми на толстоизма ==
Обособяват се две форми на толстоизма: киническа и комунална. Първата е индивидуално-духовна, втората включва участие в земеделски комуни. Толстоизмът достига най-широко разпространение след [[1917]] г. в [[Русия]] (100 комуни-30 000 последователи). През [[1933]] г. е юридически закрит в Русия. Непримиримите толстоисти са изселени в [[Сибир]], където основават комуната „Живот и труд“ (1932- – 1938). След Русия толстоизмът се разпространява в [[Холандия]] (проф. Дж. Фан Реес), [[България]], [[Англия]] (Д.Кенворти), [[Унгария]], [[Швеция]], [[Съединени американски щати|САЩ]] (Е.Кросби), [[Япония]] (С.Мусянокодзи), [[Корея]] (Лю Ен Мо), [[Чили]] (Ф.Сантиван), [[ЮАР]] ([[Махатма Ганди|М. Ганди]]). В съвременна Русия толстоизмът е деформиран от идейното течение русински социализъм и църквата на Лев Толстой.Съществувало е училище в гр. Новокузнецк в което са се преподавали някои от принципите на толстоизма но е закрито и превърнато в православна школа(1993- – 2009 г.)Толстоизмът е забранен и преследван в Япония, поради масовото му разпространение през [[1909]]. Днес в Япония съществуват толстоистка комуна „Единственият огън“ – [[Киото]] и университет Сюва Дези – [[Токио]] в който се пазят идеите на толстоизма. Толстоизмът е в основата на [[гандизъм|гандизма]] – религиозно-политическо движение за национално освобождение на [[Индия]].В наши дни няма силно изявени личности-толстоисти, няма и музей на толстоизма в света.В Русия отделни хора-Вл.Мороз и групи споделят толстоизма.В родната Ясна поляна на Лев Толстой има само музей на светското му литературно творчество, като бившия директор Владимир Толстой(праправнук на Толстой) е антитолстоист а настоящия-съпругата му следва съветите на мъжа си, който от 2012г е и съветник на президента на Русия.В България единствено изявил се с толстоиска позиция и издател на религиозните съчинения на Лев Толстой е Й. Йорданов. А в с. Ясна поляна, Бургаско е направен опит за създаване на музей на толстоиска комуна. За съжаление хората създали музея имат културно-туристически цели и създаденото от тях е много слабо копие на истински толстоиски музей. От академичните среди съвременни изследователи на толстоизма са Е. Мелешко-Русия, У.Еджъртън-САЩ, А.Донсков-Канада.Коста-Рика е единствената страна в света без армия-разпусната е 1948 г. от президента Хосе Фигирес Ферер, който нарича имението си "Ясна„Ясна поляна"поляна“, така се води и днес.В гр. Колон до Сан-Хосе е изграден "Монумент„Монумент на мира"мира“ в който е и паметника на Лев Толстой.
 
== Толстоизъм в България ==
В България се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Основават се колонии, най-вече при управлението на БЗНС (1920- – 1923). Издават се книги, списания и вестници. В България са най-много изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в цял свят. Последната и най-голяма и дълго просъществувала колония до с. Мечкюр (сега [[Прослав]] – квартал на гр. Пловдив) е разтурен от комунистическата власт през 1958 г. Колонии има в с. [[Ясна поляна]], Бургаско; с. [[Дерманци]], Луковитско; с. [[Индже войвода]], Бургаско; с. [[Ружинци]], Белоградчишко; с. Върбовка, Севлиевско. За разлика от руския толстоизъм, българският участва в политиката, като се стреми да прокара най-вече в програмата на БЗНС проекта на американския икономист [[Хенри Джордж]] за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска.
 
== Основни представители ==
=== Лев Н. Толстой (1828- – 1910) ===
Духовното му, нравствено рождение е през 1880 г. Реформира теоретично християнството като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса. Л. Толстой утвърждава християнската нравственост изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело за всеки човек, тук и сега и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Толстой е отлъчен от руската православна църква (1901 г.). Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. Л. Толстой се отказва от частната си собственост върху земята и имението си, от авторските си права и работи земеделски труд. Става [[вегетарианец]] и пълен въздържател (алкохол и тютюн). Новия си, религиозен светоглед претворява в романа „Възкресение“ (1899 г.).
 
=== Павел Бирюков (1860- – 1931) ===
След завършване на Морска академия, напуща военноморската си служба и посвещава живота си на идеите на Л. Толстой. Работи в издателство „Посредник“ (1884). Заточен е в Латвия поради участието му в спасяването на духоборите. Емигрира в Швейцария (1899 г.). Там издава сп. „Свободна мисъл“ и публикува забранените произведения на Л. Толстой. Пребивава се в Канада при духоборите (1920 г.). Автор на първата биография на Л. Толстой в четири тома (1923 г.).
 
=== Владимир Чертков (1854-1936г) ===
[[Файл:Tolstoy and Chertkov.jpg|мини|Толстой и Чертков]]
През 1881 г. [[Владимир Чертков]] се отказва от военна кариера, син е на генерал-адютанта на руския император Александър II. Живее в с. Лизиновка, където построява болница и училище за селяните. Среща се с Л. Толстой през 1883 г. Става най-близкия му съидейник, който съхранява печата и разпространява произведенията на Л. Толстой. Основател на издателство „Посредник“, което издава книги за народа. Изгонен от Русия (1898 г.) живее до 1907 в Англия. Основава издателство „Свободно слово“. Писмата на Толстой до него в този период са 928 бр. В.Г. Чертков е организатор и ръководител неофициално на толстоисткото движение в Русия. Автор е на книгите „Нашата революция“ (1906 г.), „Бягството на Толстой“ (1922), „Злата забава. Мисли за лова“, „Животът е един“. С последните две книги той е и първият руски биоцентрист. Инициатор и организатор на 90-томното издание на произведенията на Лев Толстой (1928- – 1958 г.)
 
=== Б. В. Мазурин (1902- ) ===
Председател на подмосковската комуна „Живот и труд“ (Шестаковка – 1921- – 1930) и на общоруската сибирска комуна „Живот и труд“ (1932- – 1938).
 
В „Шестаковка“ комунарите-толстоисти, бивши дворяни, студенти, жители, селяни, червеногвардейци, есери построяват голям комунален дом с водно отопление, обща кухня, столова, жилищни стаи. Земеделският им труд е за физическо и духовно здраве, не за пари. Те не плащат данъци, не участват в избори, отказват да служат в армията. След изселването на непримиримите толстоисти от цяла Русия в Сибир, се основава нова комуна „Живот и труд“ край гр. Новокузнецк. Тя просъществува до 1938 г., трудно и с много съдебни процеси срещу по-видните толстоисти. Официално в Русия толстоизмът е забраняван през 1897 г. и 1933 г.
 
=== Христо Досев (1887- – 1919) ===
Роден в [[Стара Загора]] в семейство на богат търговец. Напуща следването си в [[Женева]] и става един от основателите на колонията в с. Алан Кайряк ([[Ясна поляна]]) през 1906 г., и сп. „Възраждане“ (1907). От 1909 г. живее в Русия до гр. Майкоп, Кавказ, където се оженва за дъщерята на руския толстоист В. И. Скороходов. Обработва земя заедно със Скороходов и други руски толстоисти (Н. А. Шейерман). Личен познат на Л. Толстой, В. Г. Чертков, В. Булгаков. Подписва възванието срещу [[Първата световна война]] „Опомнете се, хора-братя“ написано от В. Булгаков. Превежда статиите на Л. Толстой за сп. „Възраждане“, публикува в руския толстоистки печат. Един от основателите на БВС. Автор на книгите „Разкази и статии“, „Етика на храненето“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до [[Ясна поляна]]“, „Дневникът на самотника“(неиздадена).
 
=== Стефан Андрейчин (1869- – 1961) ===
Роден в [[Габрово]]. Организатор и участник в колоната в с. Аслан Кайряк ([[Ясна поляна]]) – 1906- – 1908 г. Редактор на сп. „Ново слово“, „Възраждане“, „Вегетариански преглед“, „Прослав“ и на вестниците „Нов живот“ и „Братство“. Автор на книгата „Осветлени въпроси“ и стихосбирките „Песни на мирния живот“, „Цветята на душата“, „Лъчи на живот“, „Капки роса“. Преводач от руски и френски. От 1943 г. Живее в колонията до с. Мечкюр, Пловдивско.
 
=== Йордан Ковачев (1895- – 1966) ===
[[Йордан Ковачев]] е роден в [[Пещера (град)|Пещера]]. По бащина линия корените му са от Пиринска Македония – с. Белица, Разложко. Завършва право в [[СУ|Софийския университет]]. Защитава толстоистите в съда, при отказа им от военна служба. Подготвя документите за закупуване на земя за колонията до село Мечкюр, Пловдивско и по-късно я подпомага безвъзмездно финансово. Личен познат е на П. Бирюков и В. Булгаков, кореспондира с В. Г. Чертков, Н. Гусев, Е. И. Попов. Той е от второто поколение български толстоисти, които съвместяват толстоизма с политиката. Член е на БЗНС (1919), подръжник на групата на Д. Драгиев, който е с евангелско-толстоиски убеждения. Кандидат е за народен представител от БЗНС през 1938 г., а след 9 септември 1944 г. е избран за депутат от квотата на БЗНС (Н. Петков). Защитник на Н. Петков в процеса срещу него. Въдворяван в концлагера „Куциян“ (1947- – 1948) и два пъти в Белене (1951- – 1952; 1957- – 1958). Преводач от руски и френски. Поет и писател. Автор на три стихосбирки, разкази и драматични произведения. Редактор на в-к „Свобода“. И.Ковачев е последовател на киническия толстоизъм. Считан за най-добрият познавач на Толстой и толстоизма извън границите на Русия. Наричан българският [[Махатма Ганди]]. Избиран е за председател на Съюза на писателите от провинцията в България 1934- – 1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите-демократи със седалище Париж.
 
=== Г. С. Шопов (1880- – 1932) ===
Роден в [[Панагюрище]]. Той е първият българин отказал се от военна служба поради толстоистките си убеждения (1900 г.). Осъден на три години затвор. Кореспондира с Толстой. Издава списание „Л. Толстой“ (1909- – 1906) и списание „Живот“ (1907). Създава издателство „Живот“ (1907- – 1921), което издава предимно съчиненията на Л.Толстой. Автор на книгите „Как живя, работи и умря Л. Толстой“ (1926 г.) и „На гости в [[Ясна поляна]]“ (1929 г.). Основател, заедно с Хр. Досев и проф. Д. Кацаров на Български вегетариански съюз.
 
== Цитати ==
{{quote|„Човек без религиозен мироглед е духовен, нравствен инвалид. И такъв човек - – като инвалида е във властта на всички, с него могат да си правят каквото искат. И такава е цялата наша и цялата европейска и американска интелигенция. Тя не вярва в нищо но знае, че трябва да живее и живее от чужд труд. Издържат я също хора без религия. Затова трябва да се убива истинската разумна вяра-за да паразитира интелигенцията. С това убийство са заети духовенството и учените…“|Лев Толстой}}
{{quote|„Само едно е нужно: да пазим в себе си своето божествено аз и да го разрастваме, за да го пренесем в другия живот пораснало от самоусъвършенстването“|Л. Толстой, писмо до Е. И. Попов, 1894 г.}}
{{quote|„Физическият труд е едно от условията на чистия живот“|Лев Толстой}}
{{quote|„Колкото повече човек забравя своята личност и се пренася в своята висша същност, толкова по-силно чувствува, че телесното е временна форма, чрез която се проявява вечният живот на духа“|Владимир Чертков}}
{{quote|„Работете над себе си, като се усъвършенствате. Важен е проявящият се дух на човека, който неизбежно се връща към Бога.“|Христо Досев}}
{{quote|„Неговият мироглед (на Л. Толстой) за мен беше, па и сега е цялостен, пълен, отговарящ на всички търсения на разума и на душата.“|Йордан Ковачев}}
{{quote|„Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерния живот. Заявявам Ви, че съм свободен човек и в казармата нямам работа.“|Г. С. Шопов}}
{{quote|„Учение аз нямам и никога не съм имал. Аз не зная нищо, което да не знаят всички хора. Аз зная заедно с всички хора, с огромното мнозинство от хората по целия свят, че всички свободни и разумни същества, имат в душата си вложен един висш, много прост, ясен и достъпен за всеки закон, нямащ нищо общо с предписанията на хората, наричани права и закони. Висшият закон, този най-прост и достъпен за всеки човек, се състои в това, да обичаме ближния си, както самия себе си, и затова да не правим на другите това, което не искаме да ни правят. Този закон е така близък до сърцето човешко, така разумен изпълнението му така несъмнено установява благото, както на отделното лице, така и на цялото човечество и толкова еднакво е бил провъзгласен този закон от всички мъдреци по света, от Веданистите в Индия Буда, Христос, Конфуций, Русо, Кант, че ако не бяха тези коварни и зловредни усилия, които са правили и продължават да правят богословите и законниците за да скрият този закон от хората, законът вече отдавна би бил усвоен от огромното мнозинство от хората и нравствеността на хората в наше време не би стояла на тази низка степен, на която е сега“.|из Писмо до един студент
1909 г.}}
{{quote|„Истинска наука може да бъде, само такава наука, в основата на която ще бъде положено религиозно нравственото учение за душата на човека, за Бога и за нравствеността.“|Лев Толстой}}
{{quote|„Преди години ву Българиянас се появи движение, което си беше поставило за цел да изстърже от душата на човека порочните зверските наклонности: «Не„Не мъчи. Не убивай. Не яж месо!» И мнозина тръгнаха по този път. Създаде се вегетарианското движение...“|Наню Ганчев, писмо до Ив. Унджиев 1962}}
{{quote|„Няма нито един интелигент, нито един мислещ идеалист който да не е черпил вдъхновение от Толстой, неговото влияние сега и в миналото на личния и семейния живот на българската интелигенция е неизмеримо.“|Г. Константинов, 1928 г.}}
{{quote|„Колко е хубаво, че Л. Н. Толстой не е създал никаква църква, никаква партия, никаква секта и никакви догми. Той показа на хората пътя на живота, който счита за истински. Той споделя своя опит по този път, направлява и оставя всеки сам посвоему, самостоятелно да мисли, самостоятелно да взема решения и живее, ръководейки се от своя разум и своята съвест, съгласно силите и изискванията на душата си.“| Б. Мазурин}}
 
== Източници ==
* Терзиева М., Н.Иванова, Т.Иванова – „Поглед върху толстоизма в България“, Бургас 2006 г.
* Бирюков П. – „Биография Л.Толстого“, 4 том ([http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/text_1160.shtml част I], [http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/text_1170.shtml част II])
* Рогинский А. – [http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/text_1520.shtml ''Воспоминания крестьян-толстовцев. 1910–1930-е годы'']. – М.: Книга, 1989.
* Петухова Т. – [http://venec.ulstu.ru/lib/disk/2008/Petuhova.pdf ''Коммуны и артели толстовцев в советской России (1917- – 1929 г.)''], Ульяновск, УлГТУ, 2008 г.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Tolstoyans}}
* Йордан Йорданов, [http://www.tolstoizam-tolstoy.com/ „Толстоизмът – божествената същност на човека“] (сборник), Варна 2008 г.
* Маргарита Терзиева, [http://liternet.bg/publish16/m_terzieva/tolstoj.htm „Приносът на българските толстоисти за рецепцията на произведенията на Лев Толстой за деца ву България“нас“], 2005-11-09, LiterNet
* Иван Атанасов, [http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1625&ttl=lev-nikolaevich-tolstoj-1828-1910 „Сивостен: Лев Николаевич Толстой (1828- – 1910)“], 2009-02-03
* [http://az.lib.ru/g/gorbunowposadow_i_i/text_0100.shtml/ {{икона|ru}} „Толстой и съдбата на човечеството“, И. И. Горбунов-Посадов, 1928 г.]
* [http://az.lib.ru/t/tolstoj_lew_nikolaewich/ {{икона|ru}} Lib.Ru/Классика: Толстой, Лев Николаевич]
*[http://www.odinvopros.ru/lib/content.php?book=2&mode= Пътят на живота-Лев Толстой]
 
[[Категория:Философски движения]]