Вакарел: Разлика между версии

Както вече беше подчертано освен стабилно икономическо развитие и принадлежност на населението към ценностите на християнската цивилизация за културно –просветното развитие на дадено населено място трябва да има и формирана интелигенция, която да го провокира и организира. Неведнъж в казаното дотук бе изтъкнато значението на пътя и пътешествениците в развитието на Вакарел и културното израстване на местните хора. Фактът на участието в движението за премахване на ангарията организирано от Станоя Балабан на жители на Вакарел, изиграва значение за формиране на мнението на Епархийския съвет на Самоковската митрополия за вакарелци, като за сърцати хора – истински българи. Поради това след решението на съвета да се съберат будни българчета от селата, на които да се осигури издръжка за завършване на епархийското училище, от Вакарел са приети трима ученици Стамо Червенков, Тодор Стоилов и Стоян Ватралски, които ще бъдат пример на подражание, тема за разговор, и лични срещи и впечатления на мнозина вакарелци. Тримата завършват курс на обучение от 1874 до 1876година. Стамо Червенков се завръща във Вакарел, къде непосредствено след освобождението и след това в продължение на години заема различни общински и държавни служби. Тодор Стоилов и [[Стоян Ватралски]] продължават образованието си като учат в Американското училище в Самоков от 1878 до 1882 г., след което пътищата им се разделят. След Съединението от 1885 г. Тодор Стоилов е назначен за съдебен следовател в гр. Пловдив, където съдбата му се свързва през 1897 с най-нашумялата афера “Ана Симон”, в която е замесен гвардейския княжески ротмистър Бойчев, който с помощта на пловдивския градоначалник [[Карл Новелич]] и брат си, удавят любовницата му, мадата унгарска певица Ана Симон. В състава на съдебните власти занимаващи се със случая е и Тодор Стоилов. Убийците с оглед да не ги разкрият организирали атентат срещу следователите, като стрелят по файтона, с който пътуват за извършване на следствен експеримент. Тодор Стоилов е ранен в областта на долната челюст и поради невъзможност да бъде излекуван в София, заминава за лечение във Виена, където впоследствие се установява да живее. Най известен в наши и чужди среди е третият от тях [[Стоян Кръстев Ватралски]]. След завършване на Американското училище в Самоков,където приема евангелско протестантско изповедание от 1882 до 1884 година е проповедник в София и Хасково. През 1884 година заминава за САЩ, където най напред постъпва в Западната академия в Ню Джърси за изучаване на английски език. От 1886 до 1888 учи теология в Хауърдския колеж в столицата, а през 1888 постъпва като студент в Харвадския университет в Кеймбридж. Освен, че учи, Ватралски сътрудничи на различни вестници, пише и рецитира поезия и ораторства, като неведнъж печели конкурси за ораторско майсторство в университета и околните колежи. Малко преди завършването си през 1894 година печели конкурс за написване на бакалавърски химн, който и до днес се пее след завършване на бакалавърския клас. След завръщането си в Родината през 1900 г. Стоян Ватралски заема своето достойно място в обществения и политически живот в столицата и в страната. Той е един от създателите и ревностен деятел на Американското лоби в страната и дружеството на англоговорящите българи. Приятел е с[[ Иван]] [[Вазов]], [[Константин Величков]], [[Симеон Радев]], [[Пейо Яворов]] и други общественици и интелектуалци. Поддържа връзки с Джордж Уошбърн и Албърт Лонг, води оживена кореспонденция с ратя Бъксбтон, като с тегна помощ пътува в Англия през 1912 – 1913 година, където запознава английската общественост с българския въпрос. Освен като общественик и проповедник, Стоян Ватралски и познат и като литературен творец. Той пише проза и поезия на различни теми, които могат да се обединят в три отделни групи: Историческа (“България и съединените държави”, “Моето в Англия себепосланство”, “Америка и България”, “Английски и Американски държавници” , “Кирил и Методий”, “Балканско държавничество”); Нравствено – етична: ( “Първом правда”, “Миротворци”, “Щастие”, “Бистра водица”, “Пъстри сбирки от речи”, “Силата на правдата”, “Против никотина”, “Как се човек обезчовечава”, “Приятелство”); Религиозно – богословски : “Битие”, “Евангелски псалми”, “Проповедта на един християнски мирянин”, “Истина ви казвам”, “Бог и войната”, “Царят на правдата”) Висока оценка за неговото творчество дават видни писатели, учени, общественици. За него Иван Вазов казва “Неговите стихотворения могат с еднаква полза и наслада да се четат от стари и млади и и по своето възпитателно значение са от категорията на хубавите, но тъй редки ву Българиянас книги, които могат да бъдат препоръчани като четиво за днешното поколение”, а проф. Иван Шишманов допълва “Навред изпъква енергичната фигура на силния с христовото слово евангелски проповедник, който не напразно е чел библейските пророци и Емерсона. Но в римите му има и истински лирически акцент.” Стоян Ватралски е естествена гордост за своите съселяни, които са се тълпели да го срешнат и поприказват при посещенията му във Вакарел. В редица вакарелски къщи книгите му са поставяни на видно място. През 1934 година произведенията му са издадени в 17 тома “Поредица Стоян Ватралски”. Поради евангелското изповедание на автора, религиозните текстове, и англофилската нишка в книгите на Стоян Ватралски книгите му са обявени за насаждащи фашистки идеи и са почти унищожени. Няколкото екземпляра отделни книги, с които разполага народната библиотека, поради непознаването на автора и слабото ползване са в постоянни хранилища извън сградата и не са на разположение.

В края на 19в. във Вакарел са налице за създаване на втория и не по-малко важен стълб на културно – просветното дело – читалището. Идеята за възникване на читалището намира почва в кръга около учителя Цветан , фелдшера Костадин Георгиев и свещениците Тодор Ковачев и Константин Стоянов. Учредителното събрание на читалището е проведено на 25 март 1902 година. Освен посочените по-горе активно участват Паун Попов, Никола Стоименов, Захари Гешаков, Зашо Ковачев, Найден Червенков, Владимир Стоицов и други на бой 50 човека. Сред общия ентусиазъм се решава да се основе читалище с име “Заря”. Приетият устав е регистриран в Самоковския съд със заповед 616 от 31 май 1902 г. Почти веднага след основаването започва културно – просветната дейност. Фелдшерът Костадин Георгиев изнася беседи на теми “Вредата от чрезмерното употребление на алкохола”, “Коремният тиф”, “Каква хигиена трябва да пазим за да не се явяват заразителните болести”. Учителят Цветан Георгиев говори за “Важността и целите на земеделските сдружения”, “Икономическата политика на общинския съвет”. Свещеник Костадин Стоянов подчертава в сказка “Средствата за ограничаване пожарите в селото”. Захари Гешаков изнася беседи на теми: “Злото от разграбването на общинската мера и как то да се премахне”, развитие на скотовъдството на запад и ву България”нас”. Един бегъл анализ на първите сказки на читалищните дейци показва, че те имат чисто практическа насоченост и целят да облекчат живота на селяните. Почти веднага след основаването на читалището се взема решение за абонамент на периодични издания “Ден”, “Дневник”, “Българан” списанията “Веселушка”, “[[Македонска звезда]]”, “Съвременник”, “Картинна галерия”,”Демократичен преглед”, “Земеделие”,”Самообразование”, “Културно наследство”, “Слънчоглед”. Започва получаването на Научни издания в различни области като “Българска мисъл”, “Българска историческа библиотека”, “Природа”, “ Народно здраве” ,”Земеделски уроци”, “Българско овощарство”, “Земеделие и скотовъдство” Поставя се началото на публична библиотека, като се взема решение за закупуване на книги да се отделят 10% от приходите, а за подвързване и ремонт на книги – 5% . Доставят се книги от български и чужди автори, статистически справочници, и др. По този начин през 1910 година има библиотечен фонд от 200 тома, който до наши дни нараства на 14000 т. Редовно започва организирането на забави и Вечеринки, като се слуша музика, и се изнасят самодейни театрални постановки. Първата постановка е Под игото. Играят се по две постановки на година от наши и чужди автори. Активни участници са чиновниците от железниците, учителите и по-големите ученици. Организирано е читалищно кафене, редовна се правят честитки за именни дни. През 1920 година се организира обсъждане на творчеството но Цанко Церковски в присъствието на автора. През 1930 година е организирано тържество по случай 70тата годишнина на Стоян Ватралски. и това е последното му посещение в родното село. През 1935 година с помощта на ихтиманската популярна банка започва изданието на списание “Вакарелска камбана” от което има запазени няколко броя в хранилищата на Народната библиотека. През 1946 г. читалищното ръководство закупува 16 мм. киномашина “Киноп” едно магаре и каручка, назначен е оператор Ангел Атанасов. По такъв начин са уредени постоянни кинопрожекции в селото и съставните махали. След 50 те години читалището променя дейността си в посока изучаване и разпространение на българския фолклор наред с библиотечната дейност и работата с младите хора. В наши дни читалището с помощта на новите информационни технологии се стреми да се превърне в информационен посредник за вакарелското население.