Вълк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „в България“ вместо „у нас“.
м форматиране: 14x тире-числа, 12x тире, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 30:
Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на [[зъб]]ите. Зъбната формула е {{дентална формула|горе=3.1.4.2|долу=3.1.4.3}}. Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра плячка.
 
Вълците са високи около 66- – 80&nbsp;cm при рамото, а теглото им е около 25- – 80&nbsp;kg<ref>http://animaldiversity.org/site/accounts/information/Canis_lupus.html#physical_description</ref>, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0- – 1,5&nbsp;m, от които 30- – 50&nbsp;cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни [[мускул]]и на гърба и краката. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в [[сняг|снега]], отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на домашното куче, докато обема на мозъка на [[чакал]]а е също с толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.
 
Вълците често изглеждат по-масивни от куче със същото тегло, заради допълнителния обем на [[Косъм|козина]]та. Тя е съставена от два пласта, твърда защитна козина, предпазваща от водата и калта, и по-гъста и мека, която поддържа топлината на тялото. Вълците сменят козината си два пъти в годината, през [[пролет]]та и през [[есен]]та. Женските често имат по-гъста зимна козина, отколкото мъжките, и я запазват по-дълго през пролетта.
 
Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от [[сиво]] до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата - – [[бяло]], [[червено]], [[кафяво]] и [[черно]]. То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.
 
== Разпространение ==
В миналото вълците са разпространени почти по целия свят, но днес се срещат главно в [[Северна Америка]], [[Евразия]] и [[Близък изток|Близкия изток]]. Те живеят в широк кръг природни условия - – [[гора|гори]], [[тундра]], [[тайга]], [[равнина (география)|равнини]] и [[планина|планини]]. В [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] ловът и унищожаването на естествената им среда значително са ограничили техния ареал и днес вълците са застрашен вид.
 
Към [[2012]] г. в [[България]] има 2024 вълка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4840691 |заглавие=Нетипични видове птици наблюдавани край София |достъп_дата=2012-05-28 |автор=БТА |труд=Вести.бг |език=bg}}</ref>.
Ред 55:
При нападение вълците обикновено се насочват към врата, гърлото и страничните части на животното. Глутниците най-често убиват слабите, възрастни и болни животни, тъй като едрите и здрави екземпляри им отвръщат, като понякога нараняват и дори убиват ловуващите вълци. Някои изследвания показват, че едва един от десет опита за убиване на [[лос]] от глутница вълци завършват с успех.
 
Диетата на вълците включва, но без да е ограничена до това, едри [[бозайници]], като [[елен]]и, лосове, [[бизон]]и и [[овцебик]]ове. Те ловят също и [[бобри]], [[зайцевидни]], [[гризачи]] и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5–55 – 5&nbsp;kg [[месо]] на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10&nbsp;kg наведнъж.
 
=== Вой ===
Ред 69:
 
=== Смъртност ===
Обикновено вълците живеят 6–96 – 9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.
 
Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са [[лов]]ът от хората, [[автомобилна катастрофа|автомобилните катастрофи]] и нараняванията от ловувана плячка. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, включително [[краста]] и [[бяс]], като понякога предизвикват срив в популацията в даден район. Вълците се адаптират сравнително лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад е необичаен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита.
Ред 77:
 
Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Такава организация се наблюдава и при други видове кучета, ловуващи на глутници. Чифтосването става веднъж годишно, между [[януари]] и [[април]]<ref name="ADW">{{cite web | title=Canis lupus | work=Animal Diversity Web | publisher=University of Michigan Museum of Zoology | first=Tanya | last=Dewey | year=2002 | url=http://animaldiversity.ummz.umich.edu/site/accounts/information/Canis_lupus.html | accessdate=2010-01-25}}</ref>
. Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са [[моногамия|моногамни]] - – алфа двойката се чифтосва само помежду си. В някои случаи един от алфа вълците се чифтосва с подчинен вълк и, ако партньорът му не успее да го предотврати, се раждат няколко котила. Това обикновено става в големи глутници при изобилна плячка.
 
[[Бременност]]та продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се по 1–141 – 14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8–108 – 10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.
 
Женските достигат [[полова зрялост]] на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1- – 4 години.<ref name="mech99">{{cite journal
|url=http://www.npwrc.usgs.gov/resource/mammals/alstat/alpst.htm
|title=Alpha Status, Dominance, and Division of Labor in Wolf Packs
Ред 90:
|year=1999
|work=Jamestown, ND: Northern Prairie Wildlife Research Center Online.
|publisher=Canadian Journal of Zoology 77:1196- – 1203
|pages=
|language=
Ред 100:
 
== Допълнителни сведения ==
След десетилетия преследване и унищожаване на вълка в България като "вреден„вреден дивеч"дивеч“, пръв в негова защита надига глас зоологът [[Николай Боев]], който предприема кампания за опазването на последните вълци в страната.<ref>Боев, Н. 1974. Следите на вълка. - – Лов и риболов, 1: 9.</ref><ref>Boev, N. 1978. The status of the wolf in Bulgaria. - – In: The wolf  its ecology, behaviour, status and conservation. Annual Wildlife Symposium, 06.-08.04.1978. Edinburg Univ. - – Ecological Society.</ref><ref>Боев, Н. 1985. Проблемът за вълка ву Българиянас. - – Защита на природата, 10: 12- – 13.</ref><ref>Боев, Н. 1986. Вън от закона? - – Наука и техника за младежта, 2</ref>
 
=== Вълците в религията и фолклора ===
Ред 108:
В [[протоиндоевропейци|протоиндоевропейското]] общество вълкът вероятно е асоцииран с класата на воините и терминът е обект на [[табу деформация]] ([[латински език|латинското]] ''lupus'' е пример за трансформация на оригиналното [[протоиндоевропейски език|протоиндоевропейско]] ''*wlkwos''). Доста [[германски езици|германски]] и [[южнославянски езици|южнославянски]] лични имена произлизат от думата „вълк“.
 
Значението на вълка и мястото му в материалната и духовна култура на българския народ най-пълно е изучено от Николай Боев<ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) в България за 100 години (1878- – 1978). - – Historia naturalis bulgarica, 8: 35- – 49.</ref><ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51- – 68.</ref>
 
== Източници ==