Лиляче: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
|||
Ред 21:
Археологическите разкопки на крепостта Градището при [[Божи мост|Божия мост]] бяха проведени във връзка с реставрацията на южната крепостна стена. Проучванията показаха, че крепостта е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и през времето на ранното българско средновековие. Намерени бяха римски медни монети от IV в., юзди за коне от Първата българска държава и желязно въоръжение. Южно от крепостта в местността Дачовото има следи от българско средновековно селище и [[некропол]]. В местността Бостанете в медно съдче са намерени 238 броя сребърни грошове, сечени от името на българския цар Иван Александър (1331 - 1371) и сина му Михаил Асен. <ref>Герасимов, Т., т. 9, 1937, с. 318</ref>
Лиляче старо средновековно селище. Окончанието на името му е също старо, така както са стари окончанията на [[Галиче]], [[Паволче]], [[Сениче]], [[Сухаче]] и др. Името Лиляче е прилагателното лиляк, растението [[люляк]]. По време на турското иго селото се е местило при Конов кладенец, в Кошевски дол, в дълбоката обръшина и накрая пак си е дошло на сегашното място около минералния извор. Ядрото на днешното село е кварталът Църковнико, където до Освобождението е имало църква от плет. Тук е и старото гробище на село Лиляче. До днес все още не са преведени всички [[османски архиви]], в които би се срещало името на село Лиляче. Жителите му се споменават в архивни документи от 1811 и 1825 г., като производители на сурова коприна и пчелен мед. <ref>Хаджитошеви, т.1, с.456 и 505</ref>
От незапомнени времена в Лиляче живеят власи копанари. Най-старите родове от власите са Добровци, Мариновци, Регювци. През втората половина на 19 в. тук се преселили десетина семейства власи от селата Върбица и Мраморен, Врачанско и от Пазарджишко, които се наричат Долноверците и Тракийците. Всички власи са били безимотни са водели скитнически живот, като се препитавали с изработването на вретена и дървени копани. Стояли са само през зимата в Лиляче. На връх Гергьовден се събирали край селото в местността Кръста и от тук плъзвали с катуните си из полските села. Там продавали дървените си изделия, къде за пари, къде в натура срещу зърнени храни. След 1950 г. лиляшките власи постепенно уседнали. Заработили в индустриалните предприятия на Враца, направили си солидни къщи и пътували всеки божи ден до работните си места. През миналите векове в околностите на Лиляче са зимували на стан и власи скотовъдци, наричани тук каракачани. След 1900 г. те се изселват в [[Румъния]]. От тях са останали имената на местностите Влашка могила и Влашки припек, където са станували.
| |||