Уикипедия

Османски архиви: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „'''Османските архиви''' са сбор от исторически източници свързани с Османската империя...“
 
м Диван (учреждение); форматиране: 3 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Османските архиви''' са сбор от исторически източници свързани с [[Османската империя]] и общо 39 държави, чийто територии изцяло или частично по различно време са била част от империята, включително 19 страни от [[Близкия Изток]], 11 страни от [[ЕС]] и на [[Балкани]]те, три в [[Кавказ]], две в [[Централна Азия]], [[Кипър]], както и [[Израел]] и [[Турция]].
 
Османските архиви се съхраняват основно на три места - – в [[Истанбул]] в османския архив на Централния държавен архив на Турция, в [[София]] в османския архив на [[Народна библиотека Кирил и Методий]] на [[България]], и в [[Кайро]] в османската колекция на [[Египетска национална библиотека и архиви|Египетската национална библиотека и архиви]], която е най-голямата библиотека в Египет. <ref>http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100224195/tretiyat-po-golemina-v-sveta-osmanski-arhiv-raztvarya-defterite-si Третият по големина в света османски архив разтваря дефтерите си</ref>
 
Османските архиви документират цялостния живот и събития в Османската империя от началото на управлението на султан [[Сюлейман Великолепни]] през [[XVI век]]. Подреждането на архивните записи и единици започва през 1847 г. <ref name="hazine">[http://hazine.info/basbakanlik-arsivi/ Christopher Markiewicz and Nir Shafir, «The„The Ottoman State Archives»Archives“, Hazine, 10 October 2013]</ref> Първоначално османския архив е разположен при канцеларията на великия везир в [[Гюлхане]] и съдържа няколко основни групи документи: архива на [[Диван (учреждение)|Диван]]а, архива на [[велик везир|великия везир]], финансов и дипломатически.
 
През 1846 г. османският дипломат и държавник [[Мустафа Рашид паша]] нарежда строителството на нова сграда за османския архив. <ref>Gábor Ágoston, Bruce Masters. </ref> Сградата е построена от архитекта Гаспар Фосати и през 1848 г. Мухсин ефенди е назначен за началник на архивите.
 
Османската колекция в Египетската национална библиотека и архиви документира основно османската история на Египет, докато османските архиви в Истанбул и София документират цялостния обществен живот и управление в Османската империя в продължение на четири века от т.нар. [[ново време]]. В този смисъл, османския архив и колекция в Народна библиотека Кирил и Методий в София са едно от безценните [[памет]]ни богатства на България и спрямо [[Близкия Изток]], [[Светите земи]] и историята на света. В София се намира от 1931 г. и т.нар. Цариградски архив от подземията на [[Света София (Константинопол)]], благодарение на едно държавническо решение на [[Мустафа Кемал Ататюрк]]. <ref>http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/osmanski-arhiv-se-sahranjava-v-sofija.html Османски архив се съхранява в София</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Османски_архиви“.