Калиграфия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 2001:1388:1B89:1C7D:2D5D:96E5:E1D8:10A2 (б.), към версия на BotNinja |
м →Китайска калиграфия: -, replaced: [Хан] → [Хан (династия)|] редактирано с AWB |
||
Ред 34:
Писменият китайски език си служи с китайски йероглифи (漢字/汉字 [[пинин]]: hànzì), които са сигли: всеки символ представлява [[семема]] или морфема (смислена частица на езика), както и една сричка; писменият език по този начин може да бъде определен като морфемо-сричково писмо.
Китайските йероглифи се изменили с времето от най-ранните си форми. Идеята, че всички китайски йероглифи са или пиктограми, или идеограми, е погрешна: повечето йероглифи съдържат фонетични части и са комбинирани с фонетични компоненти и семантични корени. Само най-простите йероглифи, като жън 人 (човек), жъ 日 (слънце), шан 山 (планина), шуей 水 (вода), имат изцяло пиктографски произход. През 100 г., бележитият учен Сю Шън (許慎, Xǚ Shèn) от династия [[Хан (династия)|Хан]], класифицира йероглифите в шест категории, а именно пиктограми, прости идеограми, сложни идеограми, фонетични заемки, фонетични сложни и производни йероглифи. От тях само 4% са пиктограми и 80 – 90% са фонетичен комплекс, съставен от семантичен елемент, който носи значението, и фонетичен елемент, който показва произношението. В [[Канси речник|речника Канси]] има признати 214 корена, които дават семантичното значение.
Съвременните йероглифи са стилизирани съгласно стандартната азбука (楷书/楷書 kǎishū). В източно азиатската калиграфия се използват много други писмени стилове, включително графичен стил (печатен) (篆书/篆書 zhuànshū), курсивен шрифт (небрежно писмо)(草书/草書 cǎoshū) и графичен стил (чиновническо писмо) (隶书/隸書 lìshū). Художниците калиграфи могат да пишат както традиционни, така и опростени йероглифи, но повечето предпочитат традиционните.
| |||