Соната: Разлика между версии

48 байта изтрити ,  преди 5 години
редакция без резюме
м (Премахната редакция 7148971 на Miguel de B. (б.))
No edit summary
'''Соната''' (''{{lang-es|sonar}}'' / {{lang-it|suonare}} – свиря) е [[музика]]лна форма или произведение.
 
== История на сонатата ==
Сонатната форма е най-развитата нециклична форма в инструменталната музика. Типична е за първите части на сонатно-симфоничните цикли, откъдето често възприема наименованието „сонатно allegro“. Зараждането и развитието на сонатната форма са свързани с утвърждаването на принципите на ладово-функционалното мислене като водещ фактор на формообразуване. Постепенното историческо развитие на сонатната форма довежда в последната трета на XVIII век до окончателната кристализация на строгите ѝ композиционни норми-творчеството на Хайдн, Моцарт и Бетховен.
 
Класическата сонатна форма (с.ф. на виенските класици) има три ясно разграничени раздела – експозиция, разработка и реприза; към последната се добавя и кода. Експозицията се състои от четири, обединени по двойки подраздела. Това са главната и свързващата теми, второстепенната и заключителната.:
* експозиция,
* разработка,
* реприза; към последната се добавя и кода.
 
=== Експозиция ===
Главната тема е изложение на първата тема в главната тоналност, създаващо начален импулс, в значителна степен определящо характера и направлението на по-нататъшното развитие.
Експозицията се състои от четири, обединени по двойки подраздела. Това са главната и свързващата теми, второстепенната и заключителната.
 
'''Главната тема''' е изложение на първата тема в главната тоналност, създаващо начален импулс, в значителна степен определящо характера и направлението на по-нататъшното развитие.
Свързваща тема – преходен раздел, модулиращ в доминантова, паралелна или друга, заменяща ги тоналност. Свързващата тема осъществявя постепенна интонационна подготовка на втората тема. Доколкото второстепенната тема съчетава функциите на развитие и изложение на новата тема, тя по правило е по-малко устойчива в композиционно и образно отношение. Тъй като и по-близо до края, в нейното развитие се извършва прелом, образен напредък, често свързан с пробив в интонациите на главната или свързващата теми. Второстепенната тема може да включва не само една, а две или повече теми.
 
'''Свързваща тема –''' е преходен раздел, модулиращ в доминантова, паралелна или друга, заменяща ги тоналност. Свързващата тема осъществявя постепенна интонационна подготовка на втората тема. Доколкото второстепенната тема съчетава функциите на развитие и изложение на новата тема, тя по правило е по-малко устойчива в композиционно и образно отношение. Тъй като и по-близо до края, в нейното развитие се извършва прелом, образен напредък, често свързан с пробив в интонациите на главната или свързващата теми. Второстепенната тема може да включва не само една, а две или повече теми.
 
Обръщането към новата тоналност и новата тематична сфера създава известно неравновесие и тук се проявява основната функция на заключителната тема: а именно – да приведе развитието към относително равновесие, да го задържи или временно да го спре. Заключителната тема може да съдържа изложение на нова тема, но може и да се основава на общи завършващи каденцови обръщения. Тя е в тоналността на второстепенната тема, като по този начин я укрепва.
Образното съотношение на основните елементи на експозицията може да бъде различно, но най-убедителни художествени резултати дава подчертаването на контраста помежду им под различна форма. Най-разпространеното съотношение е активната действеност на главната тема и лиричната съсредоточеност на второстепенната. Експозицията в класическата сонатна форма първоначално, без изключения, се повтаря дословно със знак за повторение. Едва Бетховен (още в „Апасионата“), се отказва (повечето случаи) от повторение на експозицията, заради непрекъснатостта на развитието и драматургичното напрежение на формата като цяло.
 
=== Разработка ===
След експозицията следва вторият крупен раздел на сонатната форма –В разработката. В нея се осъществявяосъществява активно развитие на тематичния материал, изложен в експозицията. Тя може да включва и нова тема, която се нарича епизод. В някои случаи той е достатъчно развит и може да замени разработката. В такъв случай формата се нарича сонатана форма с епизод.
 
Голяма роля в разработката играе тоналното развитие, насочено встрани от главната тоналност. Размаха на развитието на разработката и нейната продължителност могат да бъдат различни. Ако при Хайдн и Моцарт разработката не надвишава по продължителност експозицията, то Бетховен създава разработка, доста превишаваща експозицията по отношение и на драматургичното напрежение, водещо до мощна централна кулминация.
Сонатната разработка се състои от три неравни по продължителност раздела – кратко встъпително построение, основен раздел и предикт, готвещ възвръщането на главната тоналност в репризата. Един от основните прийоми на предикта е пресъздаването на настроение на напрегнато очакване, с помощта на хармонични средства.
 
=== Реприза ===
Репризата – е третият крупен раздел на сонатната форма  – привежда тоналните различия в експозицията към единство.
 
Тези раздели&nbsp; – експозиция, разработка и реприза&nbsp;–, образуват триделна композиция от типа А<sub>1</sub> В А<sub>2</sub>.
 
==== Кода ====
Към тези три описани раздела може да се включи и кода. Често се среща и встъпление. Неговите размери биват различни&nbsp;– от широко разгърнати построения до кратки реплики, приковаващи вниманието. Кодата продължава процеса на задържане в заключителната тема на репризата. Започвайки от Бетховен, тя често става много развита, състояща се от разработъчен раздел и собствена кода. В отделни случаи (пак „Апасионата“, I част) кодата е толкова величествена, че сонатната форма става вече не триделна, а четириделна.
 
=== Варианти ===
Особена роля има непълната сонатна форма, състояща се от два раздела&nbsp;– експозиция и реприза. Такъв род соната без разработка, в бързо темпо, се използва в оперните увертюри, но основното и&#768; поле на приложение е бавната, обикновено втора, част на сонатния цикъл, без да се изключва обаче възможността втората част да бъде написана в пълна сонатна форма, т.е. с разработка.
 
Другият срещан вариант сонатна форма е и тази с огледална реприза (в която двата основни раздела на експозицията следват в обратен ред-първо второстепенната, а после главната тема&nbsp; – Моцарт, Соната за пиано D Dur, KV 311 I част).
 
Като понятие сонатната форма е по-широко от понятието соната. Може да се каже, че сонатата като музикално произведение е по-скоро камерна инструментална творба, която се придържа към сонатната форма. Самата форма има значително по-широко приложение&nbsp; – първите части на класическите симфонии са изградени именно на основата на тази форма. В камерната музика към нея се придържат [[квартет]]ите, [[квинтет]]ите и др.
 
== Външни препратки ==