Болеслав I Страшни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире-числа, 5 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) + текст, версии за братоубийството, без мъниче |
||
Ред 27:
}}
'''Болеслав I Страшни''' ({{lang-cs|Boleslav I. Ukrutný}}, [[915]] – [[967]]/[[972]]) е [[Чехия|чешки]] владетел, управлявал между 935 и 967/972 г., представител на династията [[Пршемисловци]], син на [[Вратислав I]] и княгиня [[Драхомира]]. Идва на власт, като убива брат си, [[Вацлав I Свети]]. Датата на смъртта на Болеслав не е сигурна, тъй като различни източници посочват 967 г. ([[Козма Пражки]]) или 972 г. (поддържана и от повечето съвременни изследователи).
'''Болеслав I Страшни''' е чешки владетел, управлявал между 935 и 972 г. Идва на власт като по време на пир убива брат си, [[Вацлав I Свети]]. Неговото управление протича в постоянни конфликти с вътрешно племенната аристокрация. В страната през периода често нахлуват и грабят [[маджари]]те. Външната политика е белязана от продължителна ([[935]] – [[950]]) война с [[Германия]], завършила неуспешно за [[Чехия]] и вкарала страната за първи път в орбитата на [[немци|немското]] влияние. След тази война Чехия става съюзник на Германия и като такава воюва срещу [[Венди|полабските славяни]] на север (Болеслав помага на германския владетел в потушаването на славянско въстание през [[953]] г.) и против маджарите на юг. Чешки войски участват и в голямата [[Битка на Лехското поле|битка при Лех]], в която са спрени маджарските нашествия в [[Западна Европа]]. След тази битка Болеслав побеждава и доунищожава отстъпващите през страната му маджарски войски. Спирането на маджарската заплаха позволява на чешкия владетел да присъедини през следващите години към територията на държавата си земите на [[Горна Силезия]] и [[Малополско войводство|Малополша]]. Тези завоевания създават предпоставките за трайния чешко-полски конфликт през последващите десетилетия. Наследен от [[Болеслав II Благочестиви]].▼
== Детство и братоубийство ==
Бащата на Болеслав, Вратислав I умира, когато той е дете, и с възпитанието му се заема майка му Драхомира, произхождаща от езическо семейство. За разлика от по-големия си брат Вацлав, който получава християнско образование от баба си по бащина линия, св. Людмила; Болеслав е възпитан в традиционните славянски вярвания.
Заедно с група верни велможи, които са запазили езическите си традиции, Болеслав подготвя заговор срещу брат си, княз Вацлав. На [[28 септември]] [[935]] г. Вацлав е убит по време на празненството в чест на светиите Козма и Дамян в [[Стара Болеслав]] (по друга версия – на входа на църквата). В същото време, на Болеслав се ражда син, който поради зловещите обстоятелства при неговото раждане е наречен [[Страхквас]], което означава „страшен пир“. Болеслав I е дотолкова измъчван от деянието, че обещава да изпрати сина си в служба на Бога. Когато момчето пораства, то е изпратено да учи в [[Регенсбург]] и по-късно става достига висок духовен сан.
Сред историците има и друго мнение, че убийството на Вацлав е резултат на недоразумение. Според тази теория, на сутринта на 28 септември Вацлав среща брат си по пътя към църквата. Болеслав е ядосан от нещо на Вацлав и след кратка разпра изважда меча си. Но Вацлав успява да го обезоръжи и събори на земята. На виковете на Болеслав за помощ се притичват телохранителите му. Те виждат Болеслав, който лежи на земята, и Вацлав, надвесен с меча си над него. Без да осъзнават степента на заплаха за живота на Болеслав, те се втурват към Вацлав и го убиват.<ref>TŘEŠTÍK, Dušan. Počátky Přemyslovců : vstup Čechů do dějin (530 – 935). Praha : Nakladatelství Lidové noviny, 1997. 658 s. ISBN 80-7106-138-7.</ref> Критиците на тази теория, и по-точно историка Франтишек Дворник, наблягат на факта, че до църквата не се е ходило с меч и в действителност телохранителите на Болеслав са изчаквали Вацлав с ясното намерение да го убият.<ref>František Dvorník Dvorník: Svatý Vojtěch. Olomouc 1997, s.48.</ref>.
Във всеки случай, смъртта на Вацлав позволява на Болеслав да заеме владетелския престол и да започне реализирането на собствена политика. През [[938]] г. Болеслав I пренася тленните останки на Вацлав в катедралата „[[Свети Вит]]“, чиито строеж е започнат от Вацлав приживе.
== Управление ==
▲
== Източници ==
<references />
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Erb Přemyslovců.png|center|40px|Гербът на Пшемисловците]][[Пршемисловци|Пршемисловски херцог на Бохемия]]|[[935]]|[[972]]|[[Вацлав I Свети]]|[[Болеслав II Благочестиви]]}}
| |||