Болеслав I Страшни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 32:
Бащата на Болеслав, Вратислав I умира, когато той е дете, и с възпитанието му се заема майка му Драхомира, произхождаща от езическо семейство. За разлика от по-големия си брат Вацлав, който получава християнско образование от баба си по бащина линия, св. Людмила; Болеслав е възпитан в традиционните славянски вярвания.
 
Заедно с група верни велможи, които са запазили езическите си традиции, Болеслав подготвя заговор срещу брат си, княз Вацлав. На [[28 септември]] [[935]] г. Вацлав е убит по време на празненството в чест на светиите Козма и Дамян в [[Стара Болеслав]] (по друга версия – на входа на църквата). В същото време, на Болеслав се ражда син, който поради зловещите обстоятелства при неговото раждане е нареченнаричан [[Страхквас]], което означава „страшен„ужасен пир“празник“. Болеслав I е дотолкова измъчван от деянието, че обещава да изпрати сина си в служба на Бога. Когато момчето пораства, то е изпратено да учи в [[Регенсбург]] и по-късно достига висок духовен сан.
 
Сред историците има и друго мнение, че убийството на Вацлав е резултат на недоразумение. Според тази теория, на сутринта на 28 септември Вацлав среща брат си по пътя към църквата. Болеслав е ядосан от нещо на Вацлав и след кратка разпра изважда меча си. Но Вацлав успява да го обезоръжи и събори на земята. На виковете на Болеслав за помощ се притичват телохранителите му. Те виждат Болеслав, който лежи на земята, и Вацлав, надвесен с меча си над него. Без да осъзнават степента на заплаха за живота на Болеслав, те се втурват към Вацлав и го убиват.<ref>TŘEŠTÍK, Dušan. Počátky Přemyslovců : vstup Čechů do dějin (530 – 935). Praha : Nakladatelství Lidové noviny, 1997. 658 s. ISBN 80-7106-138-7.</ref> Критиците на тази теория, и по-точно историка Франтишек Дворник, наблягат на факта, че до църквата не се е ходило с меч и в действителност телохранителите на Болеслав са изчаквали Вацлав с ясното намерение да го убият.<ref>František Dvorník Dvorník: Svatý Vojtěch. Olomouc 1997, s.48.</ref>.