Разлика между версии на „Фанари (дем Музаки)“

редакция без резюме
Селото се намира на края на поредица от хълмове, простиращи се в трикалското поле на [[тесалийска равнина|тесалийската равнина]], северозападно от [[Кардица]], и от него се открива широка гледка към околността. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=237}} Сегашното селище датира от [[късно Средновековие|късното средновековие]], но се намира върху руините на античния град [[Итоме]], които са оцелели заедно с ранновизантийски такива. С други думи, мястото е населявано още от [[античност]]та. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=237}}
 
Фанари се споменава за първи път в 1304 г., когато за кратко е окупирано от войните на регентката на [[Епир]] и сина си [[Тома I Комнин]] - [[Анна Палеологина Кантакузина]]. След това селището попада под контрола на местния тесалийски [[архонт]] и [[севастократор]] [[Стефан Гаврилопул]] ({{lang-el|Στέφανος Γαβριηλόπουλος}}), а след смъртта му през 1333 г. е под властта на владетеля на Епир - [[Йоан II Орсини]], който го укрепя. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=237}} Крепостта на Фанари се намира на кръгло плато на 100 м над околността, като е добре запазена и до днес. Разполага с пет квадратни кули с укрепена с кула порта на западната ѝ страна. В нея има изградена цистерна и карулни помещения. Крепостта е с площ от 2.6 дка, с неправилна многоъгълна форма на стената с дебелина два метра над естествения терен и е запазена изцяло размердо 21 век. Диаметърът ѝ е около 100 m. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=237}}
 
Като архонт на Фанари се споменава в 1342 г. [[Михаил Гаврилопул]], докато 40 години (1382 г.) по-късно архонтството, т.е. властта над крепостта с [[феод]]а му преминава в патримониума на православната църква, ведно с околните манастири [[Ликосада]] и [[Порта Панагия]]. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=237}}
Анонимен потребител