Виторио Венето (линеен кораб, 1937): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Т |
||
Ред 93:
|}
'''„Виторио Венето“''' ({{lang-it|Vittorio Veneto}}) е италиански [[линеен кораб]] от клас „Литорио“ по времето на [[Втората световна война]]. Назован е в чест на [[Битка при Виторио Венето|победата при Виторио Венето]] на италианските войски над австрийците в края на 1918 г. Това е най-активния кораб на [[Реджа Марина]] в хода на войната: изпълнява 56 бойни задачи и изминава 17 970 мили в бойни условия в [[Средиземно море]] (1 056 ходови часа с изразходване на 20 288 тона гориво). В ремонтни дейности и на док корабът престоява общо 199 дни.
== История ==
Ред 125:
„Виторио Венето“ се завръща в строя през юни 1942 г. В средата на месеца англичаните опитват да преведат два конвоя до Малта: в [[Операция Харпун|първия]], тръгващ от Гибралтар, влизат пет транспорта, охранявани от линейния кораб „Малая“, два самолетоносача, четири крайцера и седемнадесет разрушителя. Във [[Операция Енергичен|втория]] конвой, тръгващ от изток от Александрия, влизат 11 транспорта под охраната на средиземноморската ескадра. И двата конвоя трябва да пристигнат в Малта едновременно. В 14:30 ч. на 14 юни „Виторио Венето“ и „Литорио“ излизат от Таранто за прехващане на източния конвой (крайцерският дивизион от [[Палермо]] се отправя към западния конвой).
Прехващането на източния конвой е планирано за 9:30 ч., но е провалено поради започналите атаки на англо-американската авиация: самолетите атакуват непрекъснато от 3:40 до 9:30 ч. Немската авиация не успява да спре налетите на съюзниците, и едно торпедо попада в тежкия крайцер „[[Тренто (тежък крайцер)|Тренто]]“, а авиабомба улучва „Литорио“ в първата 381-милиметрова кула. В 15:00 ч. адмирал Якино осъзнава, че е на път да започне нощен бой, за който италианците не са готови, и променя планирания курс на прехващане за следващото утро, а по-късно изцяло отменя операцията. При отхода на италианците, те отново са подложени на торпедна атака от бомбардировачи „[[Vickers Wellington|Викерс Уелингтън]]“: в условията на отсъстващо въздушно прикритие „Литорио“ е торпилиран, а „Тренто“ е улучен от още две торпеда от подводницата „Амбра“ и потъва. Останалите италиански кораби благополучно се завръщат в базите си. Единстваният им успех е завръщането в Александрия на източния конвой (към Малта продължава само един транспорт, който успява да пристигне в [[Ла Валета]]).
=== Пребазиране ===
== Външни препраки ==▼
Липсата на гориво довежда до това, че „Виторио Венето“ повече не е привличан за операции. На [[12 ноември]] корабът, заедно с „Литорио“, е пребазиран от Таранто в [[Неапол, а на [[6 декември]], заедно с линейния кораб „[[Рома (линеен кораб)|Рома]]“ – в Специя. Линейните кораби са използвани там като плаващи зенитни батареи: оръдията от калибър 381 и 152 са специално преустроени за стрелба по самолети, и в боекомплектите им са включени фугасни снаряди с дистанционни взриватели.
На [[5 юни]] [[1943]] г., по време на масирано въздушно нападение над Специя, американски [[Boeing B-17 Flying Fortress|бомбардировачи B-17]] пускат две 908-килограмови бронебойни авиабомби в носовия край на „Виторио Венето“ (първата попада от страната на левия борд край 381-милиметровата кула в района на шпангоут 159, пробива всички палуби, цилиндричната конструктивна подводна защита и потъва без да се взриви; а втората попада също от страната на левия борд след шпила в района на шпангоут 197, преминава през цялата корабна конструкция и се взривява под дъното на кила). Корабът отива на ремонт в [[Генуа]], откъдето се завръща след месец ремонт обратно в Специя. Там „Виторио Венето“ остава на котва до капитуляцията на Италия.
=== Предаване на кораба на британците ===
На [[9 септември]] 1943 г. „Виторио Венето“ напуска Специя и в състава на ескадра се отправя към остров Сардиния. На същия ден обаче, германците спешно овладяват Сардиния, и италианците са принудени да се отправят към Малта за предаване на съюзниците. Заедно с ескадрата, „Виторио Венето“ пристига в Ла Валета на 11 септември, а след три дни заминава за Александрия, където пристига на 17 септеври. Месец по-късно линейният кораб пуска котва в Голямото солено езеро (в зоната на Суецкия канал), където остава до [[6 февруари]] [[1946]] г. (на този ден заминава за Италиь). На [[9 февруари]] корабът пристига в Августа (Сицилия), а на [[14 октомври]] се завръща в Специя. На [[3 януари]] [[1948]] г. линейният кораб е изваден от състава на флота. По условията на Парижкия мирен договор е предаден на Великобритания, но тя предлага на италианците да го нарежат за скрап, което е извършено от 1953 до 1955 г. в Специя.
== Командири на кораба ==
* Джузепе Спарцани ([[30 април]] 1940 – [[17 февруари]] 1942)
* Корсо Пекори Жирарди ([[18 февруари]] 1942 – [[4 ноември]] 1943)
* Лучано Сотгю ([[5 ноември]] 1943 – [[13 януари]] 1944)
* Родолфо дел Миньо ([[14 януари]] 1944 – [[30 май]] 1945)
* Франческо Мимбели ([[31 май]] 1945 – [[10 май]] 1946)
* Марко Каламаи ([[11 май]] 1946 – [[22 юни]] 1947)
* Ернесто Нотари ([[23 юни]] – [[5 септември]] 1947)
* Марио Барталези ([[6 септември]] – [[30 декември]] 1947)
* Бруно Цани ([[31 декември]] 1947 – [[2 юни]] 1948)
* [http://wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Veneto/06.htm „Виторио Венето“]
| |||