Теодорих Велики: Разлика между версии

'''Теодорих Велики''' ({{lang-la|Flavius Theodoricus Rex; Theoderich}}; {{Lang-el|Θευδέριχος}}; * ок. [[454]] г. близо до [[Балатон]]ското езеро в [[Панония]]; † [[30 август]] [[526]] г. в [[Равена]], [[Италия]]) е [[крал]] на [[остготи]]те ([[474]] - – [[526]]), между [[493]] – [[526]] е [[крал на Италия]].

Теодорих eе най-младият от тримата синове на [[остгот]]ския крал [[Тиудимир]] (''Thiudimir'') († 474) от рода на [[Амали]]те и неговата ''конкубина'' [[Ерелиева|Ерелиева Овзебия]]. Неговото име на готски е ''''' Þiuda-reiks''''', „на народа крал“.

Теодорих се смята за ''Дитрих фон Берн'' от „[[Песен за Нибелунгите]]“ (''Nibelungensage''). Той е една от най-важните личности от времето на [[Великото преселение на народите]], за кратко е крал на [[вестготи]]те след победата му над [[Одоакър]] от [[Италия]].

От осемгодишна възраст, Теодорих прекарва почти десет години (от ок. [[462]] до [[469]]) като заложник в двора на източноримския император [[Лъв I (император)|Лъв I]], където получава познания в римската практика на управление и начин на живот.

През [[473]] г. Теодорих и баща му [[Тиудимир]] напускат Панония и създават свое царство в [[Македония (област)|Македония]], където Тиудимир през [[474]] г. умира. Теодорих Велики го наследява на трона.

През [[476]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] му предоставя областта Систово (''Sistowo'', [[Новае|Нове]], [[Свищов]]) и му дава титлата ''императорски [[magister militum]] praesentalis''.

През [[478]] г. Теодорих се съюзява и заедно с [[Теодорих Страбон]] (''Theoderich Strabo'') предприема поход срещу [[Далмация]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на [[Константинопол]], е разбит от византийските войски. Оттегля се в [[Епир]], опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000 войни и е принуден да започне преговори.

В [[479]] г. управителя на [[Воден]] магистър [[Сабиниан Магн|Сабиниан Велики]] с командваната от него войска от [[прабългари|българи]] и римляни разбива отряда от войската му командван брат му Теудимунд в който са майката и сестрата на краля, само това, че изоставя войните си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан убеждава императора да не сключва мир, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистъра става жертва на интрига и е убит с измама от императора в [[481]] г.

След смъртта на Сабиниан и на Страбон в [[481]] г. се сключва мирен [[договор]] между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в [[Долна Мизия]] и [[Крайбрежна Дакия]] (''Moesia II'' и ''Dacia Ripensis'') и eе обявен през [[484]] г. за [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с [[Деций Марий Венанций Василий]].

При въстанието на [[Ил]] ([[484]] г.) води заедно с [[Йоан Скита]] (''Johannes dem Skythen'') войските на Зенон в [[Исаврия]] (''Isaurien''), в [[Мала Азия]].

След ново влошаване на отношенията му със Зенон, Теодорих предприема отново поход срещу [[Византия]]. През лятото на [[487]] г. стига близо до столицата, но се отдръпва обратно в [[Нове]] (Novae, до [[Свищов]]), след като Зенон му възлага експедиция против [[Италия]]. Император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] изпраща Теодорих [[488]] г. с войска срещу [[скири]]те (източногерманско племе) на [[Одоакър]] в [[Италия]].

През [[есен]]та на [[488]] г. Теодорих тръгва от Нове със стохилядна войска и техните фамилии за Италия. През пролетта на [[489]] г. пристига в [[Аквилея]], през [[август]] побеждава Одоакър при [[Гориция]]. Той преследва бягащите войски на Одоакър до [[Верона]] и завладява [[Милано]] и други италиански градове. Към [[491]] г. контролира по-голямата част от страната. На [[10 юли]] същата година разбива войските на Одоакър. След двугодишна обсада на [[Равена]], не успявайки да я превземе и след "„[[гарванова битка|гарвановата битка]]"“ през [[493]] г., на [[25 февруари]] сключва мирен договор с [[Одоакър]], който е [[крал на Италия]] (''„rex italiae“''), (по съвет на [[епископ]] Йоханес от Равена), според който двамата съвместно владеят столицата Равена и заедно управляват Италия. На [[5 март]] 493 г. влиза в Равена, но след 10 дена по време на мирен банкет в ''Palast Lauretum'' на [[15 март]] 493 Теодорих лично убива Одоакър и става единствен господар на Италия.

През [[497]] г. император [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] признава Теодорих за [[крал]] на [[готи]]те и императорски [[регент]] в [[Италия]]. Неговото царство освен Италия обхваща [[Далмация]], [[Норик]], [[Реция]] и части от [[Панония]].

В църковните дела [[Арианство|арианинът]] Теодорих толерира [[католици]]те. След смъртта на папа [[Йоан I (папа)|Йоан I]] (18 май 526), с когото се скарал, Теодорих поставя с помощта на [[канцлер]]аканцлера си [[Касиодор]] приятел на готите [[папа]] [[Феликс IV]].

Император [[Юстиниан I]] завоюва Остготското царство чрез генералите си [[Велизарий]] и [[Нарсес]] ([[535]] г. до [[552]] г.).

== Семейство ==

1. брак в [[Мизия]], има две дъщери:

* [[Теудигота]] (''Theudigota'', ''Thiudigoto'') [http://www.mittelalter-genealogie.de/_voelkerwanderung/t/theoderich_der_grosse_ostgoten_koenig_526/theoderich_ostgoten_kooenig_526.html], родена в [[Мизия]], омъжена за краля на вестготите [[Аларих II]]

* [[Острогота (кралица)|Острогота]] (''Ostrogota'', ''Ostrogotho'', ''Ariagne''), родена в Мизия, омъжена за [[Сигизмунд]], крал на бургундите. Имат дъщеря: [[Суавегота]], омъжена за [[Теодорих I]], крал на франките

2. брак с [[Аудофледа]], (дъщеря на [[Хилдерих I]], крал на франките), има дъщеря, наследница:

* [[ Амалазунта]] (''Amalasuntha'', ''Amalasuintha''), омъжена за вестгота [[Еутарих]]‎ (''Eutharicus''), определен от Теодорих за наследник. Имат син: [[Аталарих]], наследник.

*Peter Heather, 1996, "The„The Goths"Goths“ (Blackwell, Oxford)

*[http://www.badenhausen.net/harz/svava/MerovingSvava.htm Rolf Badenhausen, "Merovingians„Merovingians by the Svava?"“]: discussion based on the Skokloster ''Svava'', Stockholm catalogued as Skokloster-Codex-I/115&116 quarto, E 9013.<!--somewhat garbled by painful translation-->

*John Moorhead, 1992. ''Theoderic in Italy'' (Oxford: Oxford University Press) ISBN 0-19-814781-3.

== Външни препратки ==

*[http://books.google.de/books?id=MQoAAAAAYAAJ&pg=PA396&lpg=PA396&dq=edictum+theoderici&source=web&ots=wyGvNkpgmD&sig=ImSWwNC2s8m8Lzu47jXYLom9mqk&hl=de#PPA396,M1 "Edictum Theodorici regis"] Съдържание на едикта в Google книгата: "Corpus„Corpus iuris germanici antiqui"antiqui“ от Ferdinand Walter, Visigoths

*Georgios Fatouros: [http://www.bbkl.de/t/theoderich_o.shtml Theoderich der Große] В: [http://de.wikipedia.org/wiki/Biographisch-Bibliographisches_Kirchenlexikon Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL).] Биографски – Библиографски Църковен Лексикон. Том 11, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 833–836833 – 836.

*[http://www.mittelalter-genealogie.de/_voelkerwanderung/t/theoderich_der_grosse_ostgoten_koenig_526/theoderich_ostgoten_kooenig_526.html Теодорих Велики] в "Средновековна„Средновековна генаелогия"генаелогия“.