Българска азбука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19:
Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.
Традиционно използван в България до първата четвърт на 19 век е старинен вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век. Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука в България става някъде през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]] и [[Ѭ|Ѭ (йотирана голяма носовка)]], които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които са изхвърлени от употреба в българската версия. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите [[Ят|Ѣ (Е двойно)]] и [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]].
== Клавиатурна подредба ==
| |||