Гърци: Разлика между версии

[[Гръцко национално-освободително движение|Гръцкото национално-освободително движение]] от ранния [[19 век]] води след себе си до образуването на самостоятелна държавност на територията на древна Елада - [[Кралство Гърция]]. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на [[Лондонска конференция|Лондонската конференция]] възбужда [[спор]]ове сред учените. Впоследствие излиза и труда на [[Якоб Фалмерайер]] - „[[История на полуостров Морея през Средновековието]]“. В него той излага тезата си, че населението от началото на 19 век, което обитава територията на някогашната Древна Елада, не е чисто [[елин]]ско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през [[Средновековие]]то, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през 6 в. славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, самите гърци тогава са редуцирани вследствие на войните и естествената асимилация. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във [[византийци]]. Независимо от това през 19 и 20 век в Гърция се използват термини като ''славяногласни гърци'' ([[българи в Гърция|българи]]), ''албаногласни гърци'' ([[арванити]]), ''влахогласни гърци'' ([[аромъни]]) и, ''туркогласни гърци'' — ([[караманлии]]), ''арменогласни гърци'' (хайхуруми) за дяловете от тези негръцки по произход общности, които са присъединени по това време доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация.