Гърци: Разлика между версии

[[Гръцко национално-освободително движение|Гръцкото национално-освободително движение]] от ранния [[19 век]] води след себе си до образуването на самостоятелна държавност на територията на древна Елада - [[Кралство Гърция]]. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на [[Лондонска конференция|Лондонската конференция]] възбужда [[спор]]ове сред учените. Впоследствие излиза и труда на [[Якоб Фалмерайер]] - „[[История на полуостров Морея през Средновековието]]“. В него той излага тезата си, че населението от началото на 19 век, което обитава територията на някогашната Древна Елада, не е чисто [[елин]]ско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през [[Средновековие]]то, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през 6 в. славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, самите гърци тогава са редуцирани вследствие на войните и естествената асимилация. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във [[византийци]]. Независимо от това през 19 и 20 век в Гърция се използват термини като ''славяногласни гърци'' ([[българи в Гърция|българи]]), ''албаногласни гърци'' ([[арванити]]), ''влахогласни гърци'' ([[аромъни]]), ''туркогласни гърци'' ([[караманлии]]), ''арменогласни гърци'' (хайхуруми) за дяловете от тези негръцки по произход общности, които са присъединени по това време доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Днес почти цялото това население, има гръцко национално съзнание.