Гърци: Разлика между версии

Днес в Гърция битува националистическата теза за непрекъснатата етногенетична връзка между днешните и древните гърци. Всъщност, [[Гръцко национално-освободително движение|гръцкото национално-освободително движение]] от ранния [[19 век]] води до образуването на самостоятелна държава на територията на [[древна Елада]] - [[Кралство Гърция]]. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на [[Лондонска конференция|Лондонската конференция]] възбужда [[спор]]ове сред учените. Този спор е причината за труда на [[Якоб Фалмерайер]] - „[[История на полуостров Морея през Средновековието]]“. В него той излага тезата си, че населението от началото на 19 век, което обитава територията на някогашната Елада, не е чисто [[елин]]ско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през [[Средновековие]]то, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през 6 в. славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, гърцитенаселението тогавас гръцко съзнание също сае силно редуцираниредуцирано вследствие на войните и асимилацияонниасимилационни процеси и бяга като се разселва по островите. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, гръцката култура, която е съхранена наот това население по островите, отново се разпростирразпростира на континента. Така, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във [[византийци]]. След падането на Византия под османска власт се формира специфична православна общност, с различен етнически състав, наричана [[рум миллет]], на чиято основа през 19 век се формира гръцката нация. Независимо от това, през 20 век в Гърция се използват специфични термини за някои от тези негръцки по произход общности, които са присъединени доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Такива са т. нар. ''славяногласни гърци'' ([[българи в Гърция|българи]]), ''албаногласни гърци'' ([[арванити]]), ''влахогласни гърци'' ([[аромъни]]), ''туркогласни гърци'' ([[караманлии]]), ''арменогласни гърци'' (хайхуруми) и др. Днес почти цялото това разнородно население, има гръцко национално съзнание.