Парна машина: Разлика между версии

 

== История ==

 

[[Файл:Papinengine.jpg|мини|100px|Чертеж на парната машина на Папен; [[1690]] г.]]

 

[[File:Watt steam pumping engine.JPG|thumb|ляво|Ранен модел на парна машина на Уат за изпомпване на вода]]

 

Уат няма специално образование и работи като майстор в работилницата към [[Глазгоуски университет|Глазгоуския университет]]. Пътят му към световната слава започва с изпълнението на съвсем обикновена задача – ремонт на машина на Нюкомен. Той установява, че принципът, върху който е създаден моделът на Нюкомен, е погрешен. Тъй като парата е еластично тяло, разсъждава Уат, ако между цилиндъра и изпускателното устройство има връзка, парата ще проникне там. Именно там тя ще може да се кондензира, без да се охлажда цилиндърът. Така се ражда идеята за най-важния елемент на парната машина – отделен от работния цилиндър топлообменник или „кондензатор“. Уат започва да работи над своя модел, който днес след повече от 200 години може да се види в музея в [[Лондон]]. На [[9 януари]] [[1769]] г. получава патент за „начини за намаляване разхода на пара вследствие на това – на гориво в огневите машини“.<ref>Биографична енциклопедия „Физици“, 1980 г.</ref> Благодарение на икономичността си парната машина на Джеймс Уат получава широко разпространение и изиграва огромна роля за прехода към машинно производство. На негово име е наречена единицата за [[мощност]] – [[ват]].<ref>„Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.</ref> Машината на Уат използва 75% по-малко въглища за загряване на водата от тази на Нюкомен и затова е по-евтина за експлоатация. Уат продължава да доусъвършенствува машината, като добавя възможност за въртеливо движение, което е подходящо за задвижване на фабрични машини. Това отваря възможност фабриките да не са непременно разположени в близост до реки и ускорява [[индустриална революция|промишлената революция]].