Долно Граматиково: Разлика между версии

В селото има запазена [[Граматиковска кула|средновековна кула]].<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=grammatiko | заглавие= Πύργος Γραμματικού |достъп_дата = 2016-10-12 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ελληνικά Κάστρα |език= |цитат= }}</ref> Църквата „[[Свети Георги (Долно Граматиково)|Свети Георги]]“, разположена на хълм западно от селото, датирасъщо оте 1667средновековна.<ref>{{Цитат годинауеб| уеб_адрес=http://vegoritida.gr/new_page_9.htm | заглавие=Κάτω Γραμματικό - Άνω Γραμματικό |достъп_дата =2016-11-04 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Βεγορίτιδα Εν Πλω - Πλωτό Καφέ |език= |цитат= }}</ref>[<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://wwwdim-kat-gramm.dimosvegoritidospel.sch.gr/indexo%20topos%20mou.php?optionhtm | заглавие=com_content&taskΤο χωριού μας |достъп_дата =view&id 2016-11-04 |фамилно_име=16&Itemid |първо_име=32 Δήμος|дата= Βεγορίτιδας.|труд= Ιστορικά|издател=Δημοτικό &Σχολείο ΘρησκευτικάΚάτω Γραμματικού |език= |цитат= Μνημεία]}}</ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Граматиново'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Граматиковон'' (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители [[българи]] и 415 [[помаци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.</ref>