Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Мария-Луиза-Виктория
| портрет = Victoria of Saxe-Coburg-Saalfeld - Rothwell 1832.jpg
| портрет-описание =
| px = 200
| описание = херцогиня на Кент
Ред 10:
[[File:Vicky of Kent.jpg|thumb|Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1835)]]
[[File:Viktoria of Saxe-Coburg-Saalfeld - Project Gutenberg 13103.jpg|thumb|Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд]]
'''Мария-Луиза-Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд''' ({{lang-de|Marie Louise Victoire von Sachsen-Coburg-Saalfeld}}, {{lang-en|Mary Louise Victoria, Princess of Saxe-Coburg-Saalfeld, Duchess of Kent}}), наричана просто '''Виктория''' ([[17 август]] [[1786]] - – [[16 март]] [[1861]]) от род [[Ернестини]], е германска принцеса от [[Саксония-Кобург-Заалфелд]], [[херцог]]иня на [[Кент]] и майка на [[кралица Виктория]].
 
Виктория е родена на [[17 август]] [[1786]] в [[Кобург]], [[Германия]]. Тя е дъщеря на [[херцог]] [[Франц (Саксония-Кобург-Заалфелд)|Франц Фридрих Антон]] (1750–1806),фон [[херцог]] на [[Саксония-Кобург-Заалфелд]], (1750 – 1806) и графиня [[Августа Ройс- Еберсдорф]] (1757–18311757 – 1831).
 
На [[21 декември]] [[1803]] г. Виктория се омъжва за овдовелия княз [[Емих-Карл от Лайнинген]] (1763- – 1814), чиято първа съпруга, Хенриета Ройс-Еберсдорф, ѝ е леля.
 
Виктория ражда на Емих-Карл две деца:
* [[Карл от Лайнинген|Карл Вилхелм Фридрих Емих]], 3-ти княз на Лайнинген (1804- – 1856)
* Анна Феодора Августа Шарлота (1807- – 1872)
 
Принц Емих-Карл умира на [[4 юли]] [[1814]]. Виктория се омъжва повторно за Едуард Огъстъс, херцог на Кент (1767- – 1820) на [[29 май]] [[1818]] г. в [[Кобург]] (и отново на 11 юли 1818 г. в [[Лондон]]). Двамата имат една дъщеря:
* Принцеса [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] (1819- – 1901), бъдеща кралица на [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия]]
 
Херцогът на Кент умира на [[23 януари]] [[1820]] г. Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в [[Кобург]], където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в [[Англия]]. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно - – тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс, крал [[Джордж IV]], Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал [[Уилям IV]] все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линията на наследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург. Оставена почти разорена от съпруга си херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса [[Кралица Виктория|Александрина Виктория]] заела трето място в линията на наследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получила разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеели още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отгледала дъщеря си, [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], на която един ден предстояло да стане кралица на [[Великобритания]] и императрица на [[Индия]].
 
На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝ, Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота Аугуста, дъщеря на крал [[Джордж IV]], на която се очаквало да бъде бъдещ консорт.
Ред 29:
През [[1831]] г. положението на принцеса [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] като наследник на короната било затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличили доходите ѝ. Ключов фактор за това било избирането на Леополд (чиято съпруга Шарлота Августа починала при раждане през 1817) за крал на [[Белгия]], което означавало, че в борбата за престола на [[Кралица Виктория|дъщеря си]] херцогинята имала стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.
 
== Конфликт с краля ==
 
Херцогиня Виктория силно се привързана към ирландския офицер Джон Конрой, който служил като неин секретар. Вероятно заради влиянието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал [[Уилям IV]] започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до [[Кралица Виктория| младата му племенница]]. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които [[Уилям IV]] бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Уилям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отнася с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довело до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявил публично, че се надява управлението му да продължи поне докато [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] не навърши зряла възраст и порицал вредното влиянието върху младата принцеса, което ѝ оказвали хората около нея.
[[File:Victoria Duchess of Kent 1861.jpg|мини|200px|Виктория, херцогиня на Кент. 1861 г.]]
Конрой силно се надявал, че принцеса [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от [[1831]] щяло да бъде оглавено от майка ѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]], Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде ''"силата„силата зад трона"трона“''. В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], крал [[Уилям IV]], който доживял до нейното пълнолетие. Конрой дълго обработвал херцогинята на Кент, но често игнорирал [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] и дори си позволявал да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнал, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝ, Конрой започнал да оказва натиск върху младата [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропаднали, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] станала кралица, тя се дистанцирала от майка си и я принудила да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на [[кралица Виктория]] отношенията между херцогинята и [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] се оказали хладни.
 
==Помиряване==
 
== Помиряване ==
След като [[кралица Виктория]] родила първия си син, принцът на Уелс, херцогинята на Кент отново се оказала добре дошла в кръга от приближените на [[Кралица Виктория|дъщеря си]]. Вероятно това е резултат от отстраняването на баронеса Лезел по желание на [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|принц Алберт]], което, първо, отстранило влиянието на баронесата, която дълго хранела неприязън към херцогиня Виктория и Конрой, подозирайки ги в незаконни афери, и второ, това поставило кралица Виктория под пълното влияние на съпруга ѝ, [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|принц Алберт]], който настоявал кралицата да подобри отношенията с майка си. Освен това Конрой доброволно се обрекъл на изгнание в [[Европа]], което прекратило влиянието му над херцогинята на Кент. Финансите на херцогиня Виктория, които били оставени в пълен безпорядък от Конрой, били вкарани в ред от [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] и нейните съветници. Така херцогиня Виктория се превърнала в една привързана към внуците си баба, което я сближило с [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] повече от всякога.
 
Херцогинята на Кент умира на [[16 март]] [[1861]] г. във Фрогмор Хаус, [[Уиндзор]]. Погребана е в гробницата на херцозите на Кент в парка Уиндзор близо до замъка [[Уиндзор]]. [[Кралица Виктория]] била силно афектирана от смъртта на майка си. Това било началото на една ужасна за кралицата година, завършила със смъртта на съпруга ѝ, принц [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|принц Алберт]].