Завод за тежко машиностроене – Радомир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нова |
добавки |
||
Ред 14:
Заводът трябва да бъде създаден съвместно с японската компания „[[Кобе Стийл]]“, която трябва да предостави производствената технология, на базата на неин подобен завод в [[Такасаго]], да управлява предприятието в продължение на 5 години и да организира износа срещу конвертируема валута на продукция за 200 – 300 милиона долара годишно, тъй като планираният капацитет на завода далеч надхвърля потреблението в България. Със своя мащаб и неясна рентабилност проектът предизвиква възраженията на [[Министерство на финансите|Министерството на финансите]], [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|Министерството на строителството]] и [[Българска народна банка|Българската народна банка]], но въпреки това реализацията му започва поради силния натиск от политическото ръководство.{{hrf|Христов|2007|134 – 138}}
След продължителен период на изграждане, в хода на който планираният капацитет на завода и инвестициите постоянно нарастват, първите производствени мощности започват да функционират през 1985 година. През 1986 година отношенията с „Кобе Стийл“ са прекратени под натиска на [[СССР|Съветския съюз]], като по-късно Дойнов обвинява за това „долнопробна интрига“ на своя политически съперник в партийното ръководство [[Андрей Луканов]]. Направен е опит за съвемстна работа със съветския [[Новокраматорски маишиностроителен завод]], който също се проваля.{{hrf|Христов|2007|142 – 144}}
По разчети от началото на 90-те години, в завода са инвестирани 1,4 милиарда лева, почти изцяло от преки инвестиции или кредити от държавния бюджет или Българската народна банка. В същото време общият обем на произведената продукция за 1980-1990 година е за едва 602 милиона лева, като основната част от капицитета на предприятието е неизползван - през 1989 година натоварването на производствените мощности е 12,5%, а през 1990 година - 5,8%. Заводът работи на планирана загуба, покривана с държавни дотации, надхвърлящи половината от стойността на произведената продукция, и към 1991 година е във фактически фалит - не само не може да обслужва кредитите си, но и няма средства за изплащане на заплати.{{hrf|Христов|2007|145-148}}
== Бележки ==
| |||