Хатихумаюн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x тире, 2x число+г. (ползвайки Advisor)
Lejean2000 (беседа | приноси)
м Grammar changes
Ред 1:
'''Хатихумаюнът''' ({{lang-tr|Hatt-ı Hümayun}})<ref>''Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981''</ref> е [[султан]]ски [[ферман]] (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан [[Абдул Меджид I]] (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижката конференция]] от 1856 г. след приключването на [[Кримска война|Кримската война]]. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в [[Османска империя|Османската империя]]. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.
 
Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината и&#768;, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
Ред 7:
Той е споменат в [[Парижки мирен договор (1856)]] и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на [[Гюлханския хатишериф]] и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
 
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, и дава тласък на светската култура и образование.
 
С настъпването на [[Източна криза|Източната криза (1875 – 1878)]] реформите са прекратени, а по време на управлението на султан [[Абдул Хамид II]] в империята е установен реакционен режим.