Световен океан: Разлика между версии

Когато морската вода се изпарява, разтворените в нея соли остават. Колкото по-горещ и сух е климатът, толкова по-голямо е изпарението и по-солена става водата. Особено висока концентрация на сол се открива в по-малките морета с такива условия. Поради ограничената им свързаност с океана смесването е по-малко. Ето защо в Персийския залив съдържанието на сол е 4%, докато Индийския океан е едва 3,48%. На полюсите сезонните изменения на морския лед се отразяват на солеността. Солта не влиза в ледените кристали. Затова при образуването на леда околната вода остава с по-високо съдържание на сол, докато при топенето си ледът разрежда водата и създава области с ниска соленост.

 

Океанското дъно се дели на четири зони:

* [[Континентален шелф]]

Гравитацията на Луната и земните центробежни сили причиняват образуването на „издутина“ от океанска вода откъм страната на Луната. Същото се получава и от другата страна поради центробежните сили на Земята. Между двете водни издутини лежат улеи от по-ниски води. Заради въртенето на Земята това явление предизвиква покачването и понижаването на морското равнище два пъти в денонощието. Периодът на покачване на водата се нарича прилив, а на отдръпването – отлив. Разликата между високото и ниското ниво варира по света. Тесните заливи на източното крайбрежие на Канада действат като фунии заради своята форма и така се наблюдават особено големи разлики, наречени също амплитуди: 15 m в залива Фънди. За разлика от там, приливните амплитуди по крайбрежието на Северно море са 3,5 m.

 

 

Морските течения са постъпателни движения на водните маси в Световния океан, предизвикани от действието на различни сили (на преобладаващия вятър, на триенето, гравитационни, приливообразуващи и др.). Голямо влияние оказва [[Кориолисова сила|Кориолисовата сила]], която ги отклонява в Северното полукълбо надясно, а в южното полукълбо – наляво.