Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд: Разлика между версии

Принц Емих-Карл умира на [[4 юли]] [[1814]]. Виктория се омъжва повторно за Едуард Огъстъс, херцог на Кент (1767 – 1820), на [[29 май]] [[1818]] г. в [[Кобург]] (и отново на 11 юли 1818 г. в [[Лондон]]). Двамата имат една дъщеря:

Херцогът на Кент умира на [[23 януари]] [[1820]] г. Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в [[Кобург]], където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в [[Англия]]. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно – тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс, крал [[Джордж IV]], Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал [[Уилям IV]] все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линията на наследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург. Оставена почти разорена от съпруга си, херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса [[Кралица Виктория|Александрина Виктория]] заела трето място в линията на наследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получила разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеели още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отгледала дъщеря си, [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], на която един ден предстояло да стане кралица на [[Великобритания]] и императрица на [[Индия]].

На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝ, Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота Аугуста, дъщеря на крал [[Джордж IV]], на която се очаквало да бъде бъдещ консорт.