Природно бедствие: Разлика между версии

Размерът на загубите обикновено зависи от подготвеността на хората и от способността им да реагират навременно и адекватно на бедствието, най-вече по спасителните работи.<ref>{{cite book | last = Bankoff | first = G | coauthors = G. Frerks, D. Hilhorst (''eds.'') | year = 2003 | title = Mapping Vulnerability: Disasters, Development and People | isbn = ISBN 1-85383-964-7}}</ref> Това разбиране се изразява с популярната фраза, че „бедствията възникват, когато опасността се съчетае с уязвимост“.<ref>{{cite book | first = B | last = Wisner | coauthors = P. Blaikie, T. Cannon, I. Davis | year = 2004 | title = At Risk - – Natural hazards, people's vulnerability and disasters | publisher = Wiltshire: Routledge | isbn = ISBN 0-415-25216-4}}</ref> Така природни бедствия никога не възникват в области, които не са уязвими, например при силно земетресение в ненаселен район. Това дава основание на някои автори да оспорват определението „природни“, тъй като бедствия не биха възникнали без участието на човека.<ref>{{cite book | first = D | last = Alexander | year = 2002 | title = Principles of Emergency planning and Management | publisher = Harpended: Terra publishing | isbn = ISBN 1-903544-10-6}}</ref> От друга страна много човешки дейности, като [[Война|войните]], могат да доведат до големи загуби без да са природни бедствия, а в други случаи могат да задействат разрушителната сила на природата, като наводненията при скъсване на [[язовирна стена]].

Земетресенията представляват внезапни и бързи размествания на части от земната кора, обикновено в резултат на [[Тектоника на плочите|тектонични]] или [[Вулканизъм|вулканични процеси]]. Те са съпроводени с образуването на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича [[хипоцентър]]. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича [[епицентър]]. По дълбочина на хипоцентъра земетресенията се делят на плитки (до 100&nbsp;km), междинни (100- – 300;km) и дълбоки земетресения (300- – 700&nbsp;km).

Земетресението, с най-голям регистриран магнитуд е [[Чилийско земетресение|Чилийското земетресение]] от 1960 година, което има интезивност 9,5 по [[скала на Рихтер|скалата на Рихтер]], но тъй като епицентърът му е в сравнително рядко населен район броят на жертвите е едва около 3 хиляди души. Земетресението с най-голям брой достоверно установени жертви е [[Земетресение в Индийския океан (26 декември 2004)|Земетресението в Индийския океан]] от 2004 година - – при него и при последвалите го вълни [[цунами]] загиват около 283 хиляди души. Най-тежките земетресения в най-новата история на България са [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от 1928 година и [[Вранчанско земетресение|Вранчанското земетресение]] от 1977 година.

Сведения за значителни изригвания има още от Древността - – изригването на вулкан на остров [[Санторини]] се счита за най-вероятна причина за изчезването на [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]], а римските градове [[Херкулан]] и [[Помпей]] са затрупани с пепел и лава при изригване на вулкана [[Везувий]]. Три изригвания от началото на 20 век насам имат [[индекс на вулканичната експлозивност]], по-голям от 5 - – на [[Пинатубо]] във [[Филипини]]те (1991), на [[Ноуваръпта]] в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] (1912) и на [[Санта Мария (вулкан)|Санта Мария]] в [[Гватемала]] (1902).

Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни или скални маси и се създават предпоставки за придвижването им надолу по склона. Причините за възникването на свлачища са свързани със спецификата на релефа - – силно пресечен релеф и други геоложки дадености в определени райони. В планински райнони обилни валежи или наводнения могат да доведат до кални или скални свлачища. При земетресения също могат да се получат свлачища.

Лавината е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ&#768; могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Лавините се формират в планински райони, обикновено на голяма височина като смесват въздуха и водата с падащия [[сняг]]. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си [[лед]], отломки от [[скала|скали]], [[дървета]] и други материали по склона. Лавините са съставени предимно от „поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни свлачища или срив на леден връх на [[глетчер]].

Наводненията представляват огромно количество вода, което залива определена територия в резултат на природни явления (първа група) - – падане на обилни [[дъжд]]ове, интензивно снеготопене, повишаването на нивото на [[река]], [[езеро]], [[море]] или [[океан]], както и от разрушаването на хидро-технически съоръжения като язовирни стени (втора група). Наводненията може да са следствие и от различни селскостопански дейности като напояване, еродиране на почвата, дренажи и други.

Виелицата е силна снежна [[буря]], съпроводена с много ниски температури, силни ветрове и обилен снеговалеж. Характерни за виелиците са почти нулевата видимост, отрицателният ефект на икономиката и парализирането на отделни райони в продължение на дни. Различните страни имат различни критерии, но обикновено ветровете са със сила от поне 50 km/h, видимостта е по-малка от 100- – 200 метра и продължителността е поне 2- – 3 часа.

Сушата е период на валежи под средното ново в даден регион, в резултат на което се стига до продължителен недостиг на вода, независимо дали в атмосферата, повърхностните води или подпочвените води. Сушата може да продължи месеци или години. Тя може да има значително въздействие върху екосистемата и селското стопанство на засегнатия регион. Годишните сухи сезони в тропиците значително увеличават шансовете за пожари.

Торнадото (или смерч) е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с купесто-дъждовен, в редки случаи – с купест [[облак]]. Скоростта на вятъра е до 177 km/h, диаметърът им на повърхността на земята е около 80 m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят, е няколко километра.<ref name="fastest wind">{{cite web|url=http://cswr.org/dow/DOW.htm|title=Doppler On Wheels|accessdate=2009-12-13|author=Wurman, Joshua|publisher=Center for Severe Weather Research|date=2008-08-29}}</ref><ref name="widest tornado">{{cite web|url=http://www.crh.noaa.gov/oax/archive/hallam/hallam.php|title=Hallam Nebraska Tornado|work=[[National Weather Service]]| publisher=National Oceanic and Atmospheric Administration|date=2005-10-02|accessdate=2009-11-15}}</ref><ref name="SPC FAQ">{{cite web|url=http://www.spc.ncep.noaa.gov/faq/tornado/|title=The Online Tornado FAQ|accessdate=2006-09-08|author=Roger Edwards|date=2006-04-04|work=National Weather Service|publisher=[[National Oceanic and Atmospheric Administration]]}}</ref>

Сред различните видове торнада са наземните, многовъзловите и водните. Водните смерчове се характеризират със спираловиден фуниевиден стълб, свързващ голям купест или купесто-дъждовен облак с водна повърхност. Такива спираловидни стълбове често се образуват в областите, близки до екватора и са по-редки в умерените ширини. Торнада са наблюдавани на всички континенти, с изключение на [[Антарктида]].

Градушката (разговорно град) е вид [[валеж]] от ледени зърна с размер между 5 и 150 mm в диаметър. Дължи се на преохлаждане на кондензати във високите части на атмосферата. Наблюдава се най-често в пролетно-летния сезон. Градушката се образува само от един вид облаци, купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система.