Любословие (Смирна): Разлика между версии

Първото българско списание е издадено от [[Константин Фотинов]] за пръв път през [[1844]] г. в гр. [[Смирна]] (дн. [[Измир]]). С него е поставено началото на [[България|българския]] [[периодичен печат]].<ref>Димитър Шишманов, [http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_16.htm „Константин Фотинов - първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат“], глава от книгата на Шишманов „Необикновената история на малоазийските българи“.</ref>, <ref>Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев, [http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=201 „Списание „Любословие“ - част 1“], „Евангелски вестник“, 11 януари 2006 г.</ref>.

През 1842 г. Фотинов отпечатва пробна книжка със заглавие „Любословие или периодическо списание разних ведении“ на малък формат в обем от 32 страници. Две години по-късно Фотинов издава „Любословие“ като месечно списание с променено заглавие, вече на голям формат, като всеки брои включва 16 печатни страници. Още в пробната книжка, в статията „Предисловие любочитателям“, както и в „Обявление“ (1844, кн. 1), Константин Фотинов очертава с приповдигнат тон задачите на списанието. Макар името „Любословие“ да е превод на гръцката дума „филология“, изданието си поставя по-обхватни задачи – да укрепи националното съзнание на българите и да повдигне самочувствието им чрез примери от тяхната собствена история.

В края на 801980-те години на ХХ век списание със същото име излиза като [[самиздат]] на [[НГДЕК|Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил - Философ“]]. Издава се непериодично, веднъж на няколко години. В списанието са включени творбите на ученици, учители или завършили възпитаници на гимназията. Разликата с другото списание на НГДЕК, „Humanitas“, е, че „Любословие“ е насочено към българската културна традиция, а „Humanitas“ - към [[Античност|класическата древност]].