Любословие (Смирна): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Elkost премести страница „Любословие“ като „Любословие (Смирна)
другите 3 списания - в отделни статии
Ред 1:
{{към пояснение|Любословие|Любословие (пояснение)}}
'''„Любословие“''' е името на български [[списание|списания]]. Името е буквалният превод на български на думата „[[филология]]“.
 
'''„Любословие“''' е първото българско списание, издавано в периода 1842 - 1846 год.
== Историческо списание ==
 
Първото българско списаниеИздадено е издадено от [[Константин Фотинов]] за пръв път през [[18441842]] г. в гр. [[Смирна]] (дн. [[Измир]]). С него е поставено началото на [[България|българския]] [[периодичен печат]]<ref>Димитър Шишманов, [http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_16.htm „Константин Фотинов - първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат“], глава от книгата на Шишманов „Необикновената история на малоазийските българи“</ref><ref>Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев, [http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=201 „Списание „Любословие“ - част 1“], „Евангелски вестник“, 11 януари 2006 г.</ref>.
 
През 1842 г. Фотинов отпечатва пробна книжка със заглавие „Любословие или периодическо списание разних ведении“ на малък формат в обем от 32 страници. Две години по-късно Фотинов издава „Любословие“ като месечно списание с променено заглавие, вече на голям формат, като всеки брои включва 16 печатни страници. Още в пробната книжка, в статията „Предисловие любочитателям“, както и в „Обявление“ (1844, кн. 1), Константин Фотинов очертава с приповдигнат тон задачите на списанието. Макар името „Любословие“ да е превод на гръцката дума „филология“, изданието си поставя по-обхватни задачи – да укрепи националното съзнание на българите и да повдигне самочувствието им чрез примери от тяхната собствена история.
Ред 9:
По съдържание списанието „Любословие“ е енциклопедично издание, от каквото тогава българите имат нужда. То включва статии, свързани с областите история, национална просвета, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, религия и морал, политическа информация, литературни произведения. В него се поместват и редица интересни илюстрации. Съдържанието на списанието отговаря на задачите, които си поставя неговият редактор – да повдигне духа, националното самочувствие, културата, да подпомогне поминъка и да подобри бита на българското население.
 
„Любословие“ дава силно влияние върху образованието, особено на товаженското на женитеобразование, за което се застъпва. То поставя и разглежда въпроса за литературния език, макар да застава на позициите на славянобългарската школа. Подпомага развитието на икономиката и културата. Фотинов притежава качества на отличен редактор. Той заимства от опита на някои чужди списания, помества множество преводни материали от гръцки, френски и руски език. Пише и много от оригиналните статии в списанието. За сътрудници привлича редица български книжовници, сред които е и Васил Априлов. „Любословие“ излиза при тежки условия. То минава през две цензури – на гръцката патриаршия и на турското правителство. Въпреки помощта на някои български търговци в Цариград, списанието не може да покрие разходите си и след кн. 24 е спряно.
 
== Съвременни списания ==
=== В София ===
В края на 1980-те години списание със същото име излиза като [[самиздат]] на [[НГДЕК|Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил - Философ“]]. Издава се непериодично, веднъж на няколко години. В списанието са включени творбите на ученици, учители или завършили възпитаници на гимназията. Разликата с другото списание на НГДЕК, „Humanitas“, е, че „Любословие“ е насочено към българската културна традиция, а „Humanitas“ - към [[Античност|класическата древност]].
 
През 2014 г. е създадено и електронно списание със същото име.<ref>[http://luboslovie.bg Любословие.bg], сайт на списанието.</ref> Главен редактор и издател на този дайджестен сайт с девиз „Медия за медиите“ е Андрей Велчев<ref>[http://luboslovie.bg/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b8/%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf/ „Любословие.bg“ - автори и екип], сайт на списанието.</ref>.
 
=== В Шумен ===
Годишно списание със същото име „Любословие“ издава и [[Шуменският университет]]. То е научно периодично издание на Факултета по хуманитарни науки. Основано е през 1996 година по идея на доц. д-р Николай Димков, който става негов пръв главен редактор. В началото списанието повтаря не само името на Фотиновия прототип, но и неговата корица. Излиза веднъж в годината и публикува статии от научните области на филологията, историята и археологията, богословието, теорията на масмедиите на преподаватели от Шуменския университет, на учени от България и други страни на света.<ref>[http://shu.bg/faculties/fhn/izdaniq/luboslovie Страница на сп. „Любословие“] на сайта на Шуменския университет.</ref>
 
=== В Сливен ===
През 2007 г. е създадено ново списание с името „Любословие“, което има за цел да възкреси идеята на Константин Фотинов за „свободно“ българско литературно списание, но списвано от [[ученик|ученици]]. Издава се от литературен клуб „Любословие“, учреден в Гимназията с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“, [[Сливен]].
 
В него се публикуват най-добрите творби на учениците: есета, анализи, коментарни текстове, литературна критика. Всеки брой е свързан с изучаваните български автори по програмата за 10, 11 и 12 клас: [[Добри Чинтулов]], [[Христо Ботев]], [[Иван Вазов]] и т.н. Главен редактор на списанието е литературният критик, писателката Соня Келеведжиева, преподавател в ГПЗЕ.
 
Списание „Любословие“ работи активно с Община [[Сливен]], както и с РБ „Сава Доброплодни“, читалище „Зора“ и др. През юни 2008 г. на списание „Любословие“ е присъдена наградата „Стоян Михайловски“ от националния ученически журналистически фестивал в Русе за бр. 2 („Вазовски лист“).
 
== Изследвания ==
* Пундев, В. „Гръцко-български литературни сравнения“. - в ''Списание на Българската академия на науките'', 38, 1929, 147-165.
* Данова, Н. ''Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век''. С., 1994.
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Списания в България]]
[[Категория:Исторически списания]]
[[Категория:Шуменски университет]]
[[Категория:Култура в Шумен]]
[[Категория:Култура в Сливен]]
[[Категория:Култура в Измир]]