Фашизъм: Разлика между версии

Повлиян от [[Националсиндикализъм|националсиндикализма]], фашизмът възниква в [[Италия]] понепосредствено времеслед края на [[Първа световна война|Първата световна война]] като алтернатива на [[Либерализъм|либерализма]], [[Марксизъм|марксизма]], [[Анархизъм|анархизма]] и [[традиционен консерватизъм|традиционния консерватизъм]], макар негови наченки да се откриват в редица политически учения и движения от втората половина на [[XIX век]] и началото на [[XX век]]. В традиционния [[политически спектър]] фашизмът най-често е причисляван към [[Крайнодясна политика|крайната десница]], но някоитази изследователикласификация оспорватне коректносттае нанапълно тази класификациякоректна.{{hrf|Griffin|1995|8, 307}}{{hrf|Kallis|2003|71}}

Макар множество масови популистки политически движения в различните региони на земното кълбо да са определяни като фашистки, всяко от тях има свой специфичен профил. Така конкретно за фашизъм или по-тясно определян като „класически фашизъм“ можем да говорим единствено в италианския случай. Тази идеология възниква от социалистическото движение (самият Мусолини е редактор на официоза на италианските социалисти, преди да основе своето движение на ''бойните фаши''). Също както социалистическата идеология и фашистката се бори за премахване на остатъците от феодалното общество и класовото разслоение. Също както социалистите и фашистите се стремят към установяване на тотално господство на държавата както в икономиката, така и в обществото и културата. Основните разлики между двете радикални течения идват от обстоятелствата, че за разлика от социалистите (и особено марсисткото движение сред тях) за фашистите личната собственост е неприкосновена, за разлика от социалистите националната специфика и прогрес взимат връх над интернационализма и за разлика от първите (и тяхната враждебност към религиозните институции), при фашистката идеология религията заема особено важно значение като фундамент на националната идентичност. Някои изследователи намират един от корените на фашистката идеология в папската енциклика [[Rerum Novarum]], проглашена от [[Лъв XIII]] през 1891 г. Фашистите изповядват идеята за [[еднопартийна държава]]{{hrf|De Grand|2004|28}} и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тяхнации могат да оцелеят, бидейки съставени от здрави, [[Витализъм|витални]] индивиди. Чрез своята борба за прогрес и чрезсебеутвърждаване, отстояванете наще себеизвоюват мястото си в борбатасвета срещунад това на слабите нации.{{hrf|Hawkins|1997|285}} Често расизмът е определян като характеристика на фашистката идеология, но това е погрешно. Той е характеристика на [[Националсоциализъм|националсоциализма]], който макар и сходен в много отношения, не е тъждествен с него. Така например мнозинството от италианските граждани от еврейски произход подкрепят фашистката партия в страната и множество техни представители заемат висши ръководни постове в структурите ѝ до сближаването между Рим и Берлин. В лагера на националистите (или ''метежниците'') в [[Испанската гражданска война]], определяни като фашисти от своите противници испанските войскови подразделения, съставени от мароканци мюсюлмани са ударният юмрук на армията на Франко, заедно с Испанския легион. ''Новата държава'' на [[Антониу ди Оливейра Салазар]] (също определяна като фашистки режим) гордо изтъква лузитанския модел на колонизация на Третия свят (в който различните раси живеят в хармония и разбирателство по пътя към общото благо и прогрес), като основание за поддържането на Португалската колониална империя. Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение.{{hrf|Kent|1998|69}} Те са противници на [[класов конфликт|класовия конфликт]] и обвиняват [[капитализъм|капиталистическите]] [[либерална демокрация|либерални демокрации]] в създаването на такива конфликти, а [[комунизъм|комунистите]] – в експлоатирането им.{{hrf|Welch|1999|57}} Фашистите отхвърлят [[индивидуализъм|индивидуализма]] и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.{{hrf|Grant|2003|63}} Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „[[Трети път|Третия път]]“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм.{{hrf|Davies|2002|146}}{{hrf|Heywood|2000|78}} Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от [[Бенито Мусолини|Мусолини]]).{{hrf|Rao|2006|215}} Някои наричат това [[корпоратизъм]]<ref>Така напр. петте основни теми на фашизма, посочени от Ноел О'Съливан, са: корпоратизмът, революцията, лидерският принцип, месианската вяра и автаркията. В ''The Fascism Reader'' от Аристотел А. Калис (Aristotle A. Kallis): „1. Корпоратизъм. Най-важното твърдение на фашизма е, че той сам може да предложи съзидателната перспектива на „третия път“ между капитализма и социализма. В „Моята борба“ Хитлер говори ентусиазирано за 'корпоративната идея на национал-социализма' като за това, което евентуално „ще заеме мястото на пагубните класови борби“; в същото време в типично екстравагантен стил Мусолини декларира, че „корпоративната система е предопределена да стане цивилизацията на двадесетия век.“</ref>, докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.{{hrf|Wiarda|1996|7}}

В една статия от ''Енциклопедия Италиана'' (1932), написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „''Държавата е не само властта, която управлява и формира човешката воля със закони и ценности от духовния живот, но и властта, която предава своя завет надлъж и нашир... За фашиста всичко е в Държавата и... нито хората, нито групите са извън Държавата... За фашизма Държавата е абсолютна величина, пред която хората и групите са относителни. ''“