Разлика между версии на „Филипини“

25 байта изтрити ,  преди 3 години
м
редакция без резюме
(не е суецки а панамски канал)
м
== История ==
{{Основна|История на Филипините}}
 
=== Праистория ===
Филипинският архипелаг е бил населен още през палеолитната ера. Най-ранните човешки кости, открити на Филипините, са датирани отпреди 20 хил. години, но някои учени предполагат, че на островите е живял [[хомо сапиенс]] още преди 50 хиляди години. Ниски чернокожи хора, наречени негритос, предци на днешните итас или филипинци-аборигени, идват от Средна Азия преди 30 хиляди години. Около 2 хил. години пр. Хр. хора, говорещи [[Австронезийски езици|австронезийски]], идват от [[Тайван]] и южен [[Китай]] с плавателни съдове или по съществуващи тогава земни мостове. Китайски търговци започват да посещават островите през [[8 век|VIII век]]. През XIV век мюсюлмански мисионери от [[Малайзия]] донасят [[ислям]]а на Филипините. Част от южните острови са включени в [[султанат]].
Португалският [[мореплавател]] [[Фернандо Магелан]], плавайки под знамето на Испания, достига Филипините през [[1521]] г. Той е посрещнат добре от повечето местни вождове, но те го въвличат в битка с друго местно племе, начело на което е днес считаният за национален герой на Филипините [[Лапу-Лапу]]. Няма сигурни данни как това е станало, но при битката на остров Мактан местното племе побеждава испанците и Магелан е убит. Въпреки това новината за новите земи е занесена в Испания. На 27 април [[1565]] г. испанският [[конкистадор]] [[Мигел Лопес Легаспи]], заедно с още 500 въоръжени войници, установява първото испанско селище на остров Себу. Католически [[мисионер]]и, придружавани от войници, започват да обикалят островите в търсене на хора и успяват да покръстят мнозинството от местните жители. Построени са множество църкви и укрепления. Градът Манила, днешната столица на Филипините, е основан от Легаспи през 1571 г. Скоро се установява регулярна морска линия между Манила и Акапулко, известна като Манилския галеон.
 
Непоносими такси, наказания и други злодеяния, прилагани към местното население, пораждат единични случаи на бунтове в планинските части на северен Лусон и районите по крайбрежието. Мюсюлмани от южните острови на Минданао също оказват съпротива. Испанските сили са принудени да се бият с китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски сили, проявяващи интерес към островите.
 
Племето игоротес, населяващо северната планинска част на архипелага, ислямското население на юг, както и много други племена, се съпротивлявали срещу колонизирането. Голяма част от селското население запазила своя поминък. Благодарение на намесата на испанските монаси, те никога не били задължени да плащат данък на колонизаторите. Някои от въстанията на местното население, включително на китайската общност на островите, били потушавани с мирни средства именно от монасите. Историята на испанската колонизация на Филипините е подобна на тази на латиноамериканските страни. Въпреки това има три основни особености и различия: 1) защитата на местното население от страна на религиозните ордени, 2) разположени на важни морски търговски пътища островите служели като разпределителна база на стоките, които тръгвали от югоизточна Азия към метрополията, 3) подчинението на Филипините директно на вицекралството Нова Испания и създаването на Генерално Капитанство за Филипините. От друга страна испанското правителство в Манила администрирало Марианските острови, Палаос, Каролинас, Сабах и за кратко някои укрепления на бреговете на остров Формоза (днес Тайван).
Националните освободителни движения започват в края на 19 век. Те се предвождат от кръга на „просветените“, които искат сами да определят съдбата на островната държава и се борят за пълна независимост. Други фракции биха се задоволили само с извоюването на право да избират и да бъдат избирани. Революцията за независимост започнала през 1896 година подстрекавана от испанското масонство, което имало ложи на островите. Водачът Андрес Бонифасио, лидер на въоръжената групировка бореща се за независимост, Катипунан се вдъхновява от идеите на младия масонски лекар Хосе Рисал изложени в двата му романа – Noli me tangere и El filibusterismo. На 12 юни 1898 година се обявява независимост. Конституцията, която се приема (известна като Малолската конституция) е написана на испански език и прокламира испанския за официален език на новата филипинска държава.
 
Филипините са управлявани от [[Мексико]] (тогава [[Нова Испания]]) до отварянето на [[СуецкиПанамски канал|Панамския канал]] и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на [[19 век]]. От края на [[16 век]] между Манила и [[Акапулко]] (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.
 
[[Суецки канал|канал]] и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на [[19 век]]. От края на [[16 век]] между Манила и [[Акапулко]] (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.
 
Отварянето на Панамския канал през [[1869]] г. намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от горната класа получават образованието си там. Появяват се искания отначално за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно – и за независимост. Появява се тайно общество, поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването на това общество от испанците води до Филипинската революция ([[1896]] – [[1898]]). Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революцията и са екзекутирани без съд. Революцията свършва с примирие, а революционерите са изпратени в изгнание в [[Хонконг]].