Уикипедия

Болеслав III Рижия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
}}
 
'''Болеслав III''' ({{lang-cs|Boleslav III. Ryšavý}}, около 965 – 1037 г.), наречен от [[Титмар Мерзебургски]] ''Рижия''<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 7. (5.)]</ref> (известен и като ''Слепия''), е [[княз]] на [[Бохемия]] от 999 до 1002 г. и отново за кратко време през [[1003]] г. Син на [[Болеслав II Благочестиви]] и Адива Английска. Жени се за девойка от рода [[Вършовци]], но не оставя мъжки потомък. Дъщерята на Болеслав, чието име е неизвестно, също така е омъжена за представител на рода Вършовци.
 
Владетел от рода [[Пршемисловци]]те, Болеслав III е слаб управител, сблагодарение хаотичнана политика,което благодарениекняжеството нагуби коятосамостоятелната Бохемияси политика и става пионка в продължителната война между [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II Германски]] и [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I]], кралвладетел на Полша. По неговото време възниква първата сериозна криза на държавата на Пршемисловците, способствана отспомогнала създаването на новите съседни държави, [[Полша]] и [[Унгария]].
 
Периодът на краткото управление на Болеслав III оказва дългосрочен ефект върху земите на държавата, принизени до разменна монета във войните между Полша и [[Свещената Римска империя]] и впоследствие трайно навлезли в орбитата на немското влияние. Когато Болеслав III приключва управлението си, от голямата държава на баща му и дядо му [[Болеслав I Страшни]] са останали само земите на Бохемия, а останалите територии са завладени от съседните държави.
 
Жени се за девойка от рода [[Вършовци]], но не оставя мъжки потомък.
 
== Биография ==
Болеслав Рижия се възкачва на престола през [[999]] г. Управлението му е белязано с редица жестокости по отношение на братята му, Яромир и Олдржих, и поданиците му (по негова заповед Яромир е скопен, а над Олдржих е извършен опит за убийство).<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)]</ref> Макар правото на наследяване на най-големият син вероятно никога да не е било поставяно под въпрос, Болеслав решава да се отърве от братята си като възможни конкуренти, и те са принудени да избягат от страната, заедно с майка си. През [[1002]] г., след бунт на чехите, организиран от рода Вършовци, на Болеслав есе принуденналага да избягабяга в [[Свещена Римска империя|Германия]]. На негово място застава княз [[Владивой (Бохемия)|Владивой]] – както свидетелства хрониста Титмар Мерзебургски, по причина на родствените си връзки и набожността си. Неговото управление обаче продължава кратко време, като Владивой умира същатапрез януари следващата година. След смъртта му, благородниците на Бохемия канят [[Яромир (Бохемия)|Яромир]] и [[Олдрих (Бохемия)|Олдржих]] обратно от изгнание, като Яромир е избран да заеме чешкия престол.
 
Болеслав III прекарва това време при маркграф [[Хайнрих (Швайнфурт)|Хайнрих от Нордгау]], с когото е в близки отношения. Оттам (след известието за смъртта на Владивой през януари) се отправя в Полша, за да иска помощ от [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав Храбри]], срещу обещанието за помощ в борбата му срещу новия [[Римско-немски крал|римски крал]] () [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. Полският княз бързо нахлува в Бохемия и отново издига съименника си на трона, след което се завръща в земите си.
 
Болеслав се разправя жестоко с рода Вършовци, организаторите на заговора против него. Първоначално той обещава прошка на бившите си противници, но на 9 февруари 1003 г., по време на [[Велик пост|велики пости]] заповядва убийството им. Според саксонският хронист Титмар Мерзебургски, Болеслав събира всички знатни представители на рода в някаква къща и извършва, заедно с поддръжниците си, масовото им избиване, включително и на зет си (в хрониката се твърди, че го убива със собствения си меч).
 
Този акт предизвиква ново брожение. Останалите живи велможи тайно отправят послание до Болеслав Храбри и молят за помощ. Той се съгласява и кани чешкият княз в Полша (вероятно в [[Краков]]). Там Болеслав III е ослепен и хвърлен в затвора.
 
През пролетта на 1003 г. Болеслав Храбри се отправя в Прага и е издигнат на чешкия трон, ставайки владетел на двете страни, Полша и Чехия. През есента на 1004 г. обаче, съответно и той е изгонен от войските на крал Хайнрих II (по-късно император).
 
Последните три десетилетия от живота си, сваленият от власт Болеслав III прекарва в полски затвор, където умира през 1037 г. Подробности от живота му след ослепяването не са известни.
 
== Литература ==
* BLÁHOVÁ, Marie; FROLÍK, Jan; PROFANTOVÁ, Naďa. Velké dějiny zemí Koruny české I. Do roku 1197. Praha ; Litomyšl : Paseka, 1999. 800 s. ISBN 80-7185-265-1.
* Титмар Мерзебургский. Хроника. В 8 кн. / Пер. с лат. И. В. Дьяконова. М.: „SPSL“-«Русская панорама», 2005.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.e-stredovek.cz/kniznica.php?info=75-Boleslav-III-Rysavy Boleslav III. Ryšavý]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Превод от|cs|Boleslav III.|14243631}}
Така през 1003 г. Болеслав се завръща в Прага, но е подмамен в [[Краков]], където е ослепен и заворен. След смъртта на [[Владивой (Бохемия)|Владивой]] и слабостта на Болеслав, благородниците на Бохемия канят [[Яромир (Бохемия)|Яромир]] и [[Олдрих (Бохемия)|Олдржих]] обратно от изгнание.
 
{{пост начало}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Болеслав_III_Рижия“.