Владивой (Бохемия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире, 6 интервала, число+г. (ползвайки Advisor) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име = Владивой
| наставка =
| описание = [[Файл:Flag of Bohemia.svg|left|border|24 px|Флаг на владетелите на Бохемия]]
| изображение за личността =
| описание на изображението =
Ред 10:
| други титли =
| кръщене =
| роден = 981 г.?
| място на раждане =
| починал = 1003 г.
| място на смъртта = [[
| погребан =
| предшественик = [[Болеслав III
| потомство =
| наследник =
| съпруга =
| втори брак =
| династия =
| баща =
| майка =
| герб =
}}
'''Владивой''' ({{lang-cs|Vladivoj}}, ок. 981 – 1003) e
Произходът му е доста неясен поради оскъдните сведения, но за най-вероятно се смята, че Владивой е син на дъщерята на княз [[Болеслав I Страшни]], [[Доубравка Пршемисловна]] и полския княз [[Мешко I]] – предположение за пръв път изразено през 1895 г. от Освалд Балцер.<ref>BALZER, O. Genealogia Piastów. Kraków, 2005. S. 109 – 110</ref> В такъв случай Владивой е по-малък брат на първия полски крал [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] и е свързан с рода [[Пршемисловци]], но това е само предлоложение въз основа на факта, че когато чехите изгонват Болеслав III, на чешкия трон би могъл да седне само представител на този род.
== Биография ==
След изгонването на княз [[Болеслав III Рижия]] през [[1002]] г., чехите (при активното участие на рода [[Вършовци]]) канят за свой владетел Владивой, вероятен братовчед на изгонения Болеслав. Почти веднага чешката аристокрация се разделя на пронемска и прополска партии, като самия Владивой е довереник на втората.
През ноември същата година княз Владивой полага феодална клатва в [[Регенсбург]] пред новия крал на Германия [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] и получава от него одобрение като чешки княз с [[Феод|ленни]] права.<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)]</ref> Именно от този момент Чехия започва да се смята за част от [[Свещената Римска империя]],<ref>BLÁHOVÁ, Marie; FROLÍK, Jan; PROFANTOVÁ, Naďa. Velké dějiny zemí Koruny české I. Do roku 1197. Praha ; Litomyšl: Paseka, 1999. 800 stran. ISBN 80-7185-265-1. S. 353.</ref> което впоследствие позволява на императорите ѝ активно да се намесват през 11 и 12 век (до издаването на [[Златната була]]) във въпросите за унаследяването на чешкия престол и в крайна сметка довежда до чешко-германска [[Личная уния|лична уния]]. Полският историк [[Барбара Кржеменска]] е на мнение, че към този момент Болеслав Храбри завладява [[Моравия]] и Владивой по този начин с феодалната си клетва иска да си осигури поне престола на Бохемия (и освен това да избегне тревогите от страна на Хайнрих II).
Владивой умира съвсем скоро, през януари следващата година. Почти нищо друго не е известно за личността му, освен това, че сече собствен [[динар]]<ref>''Přemyslovci. Budování českého stát''. Praha, 2009. S. 194.</ref> а според думите на летописеца [[Титмар Мерзебургски]], „той не може да прекара и час без пиене.“.<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)]</ref>
След смъртта на Владивой Хайнрих II възкачва на чешкия престол княз [[Яромир (Бохемия)|Яромир]]а, но той скоро е принуден да избяга от нахлуването на войските на Болеслав Храбри.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.libri.cz/databaze/kdo18/main.php Heslo v encyklopedii ''KDO BYL KDO v našich dějinách do roku 1918''] {{икона|cs}}
* [http://www.e-stredovek.cz/kniznica.php?info=76-Vladivoj Vladivoj na e-stredovek] {{икона|cs}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Пршемисловци|Пршемисловски херцог на Бохемия]]|[[1002]]|[[1003]]|[[Болеслав III
{{пост край}}
| |||