Делавари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Я.Запрянов (беседа | приноси) Нова страница: „{{редактирам}} '''Делаварите''' ({{Lang-en|Delaware}}) са голям северноамерикански...“ |
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
'''Делаварите''' ({{Lang-en|Delaware}}) са голям [[Северна Америка|северноамерикански]] [[индианци|индиански]] народ, едно от най-известните индиански племена на Северна Америка. Делаварите или както самите те се наричат „ленапе – мъже“, или „лени-ленапе – мъже на мъжете“, до 1600 г. живеят главно в долината на река [[делауеър (река)|Делауеър]] – от Кейп Хенлоупън в Делауеър до [[Кетскил Маунтъпс]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Тава е тяхната родина от
От повечето алгонкински племена, делаварите са считани за прародители. Това се дължи на широко разпространеното убеждение, че те са родоначалници на всички алгонкини. Заради това убеждение делаварите се ползват с голям авторитет и уважение и често са били арбитри в решаването на спорове между съперничещи племена. От друга страна, устната история на много алгонкински племена разказва, че в миналото делаварите, шоуните, поухатаните и нантикоките са били едно племе и живеели заедно в долината на река Делауеър. По-късно езиковите прилики между тези племена и техните миграции потвърждават това.▼
== Име ==
Самото име делавари не е индианско. Когато през 1610 г. капитан [[Самюел Аргайл]] тръгва от [[Джеймстаун (Вирджиния)|Джеймстаун]] на север, за да изследва крайбрежието открива един голям залив, който кръщава Делауеър, в чест на сър [[Томас Уест Трети лорд Де ла Уеър]] – първият губернатор на [[Вирджиния]]. По-късно английските колонисти използват името за залива, реката и за хората живеещи там. Когато идват шведите те започват да
== Култура ==
▲От повечето [[алгонкински народи|алгонкински племена]], делаварите са считани за прародители. Това се дължи на широко разпространеното убеждение, че те са родоначалници на всички алгонкини. Заради това убеждение делаварите се ползват с голям авторитет и уважение и често са били арбитри в решаването на спорове между съперничещи племена. От друга страна, устната история на много алгонкински племена разказва, че в миналото делаварите,
Когато идват европейците в началото на 17 век, около 20 000 делавари живеят в около стотина села пръснати по крайбрежието и във вътрешността като всяко село е независимо. Общото между тях е, че всички се наричат ленапе и имат по три матрилинейни клана (костенурка, вълк и пуйка), обхващащи всичките им групи. Според Люис Хенри Морган трите клана представляват основните кланове или фратрии на племето, които се състоят от по 12 клана, и тези кланове са еднакви сред мънсите и мохиканите. Често имената на трите основни клана се използват като синоними за трите дивизии на племето – мънси, унами и уналактико.▼
▲Когато идват европейците в началото на 17 век, около 20 000 делавари живеят в около стотина села пръснати по крайбрежието и във вътрешността като всяко село е независимо. Общото между тях е, че всички се наричат
Всяко село се управлява от съвет, състоящ се от трима
Заемащи обширна територия, делаварите не са единно племе, а съвкупност от много села и групи. Няма централна политическа власт, а всяка група или село е почти независимо. Вождовете в най-добрия случай са контролирали по няколко села, обикновено разположени на един поток. Трите традиционни разделения – мънси, унами и уналактико се характеризират главно с различните диалекти и местообитание, а не като обособена политическа единица. И трите дивизии говорят един алгонкински език, но с три диалекта. Мънси е доста различен от останалите два и е по-тясно свързан с езика на мохиканите.
От 1700 г. уналактико са погълнати от унами, а мънсите в много отношения се превръщат в отделно племе. В периода между 1740 г. и 1837 г. някои групи са покръстени от моравските братя. Тези новопокръстени делавари се отделят от своите съплеменници и заживяват в отделни села. Впоследствие те се превръщат в отделна общност и започват да се наричат [[моравци]]. Повечето от тези моравци били от мънси.
== История ==
|