Делавари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{редактирам}} '''Делаварите''' ({{Lang-en|Delaware}}) са голям северноамерикански...“
 
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
'''Делаварите''' ({{Lang-en|Delaware}}) са голям [[Северна Америка|северноамерикански]] [[индианци|индиански]] народ, едно от най-известните индиански племена на Северна Америка. Делаварите или както самите те се наричат „ленапе – мъже“, или „лени-ленапе – мъже на мъжете“, до 1600 г. живеят главно в долината на река [[делауеър (река)|Делауеър]] – от Кейп Хенлоупън в Делауеър до [[Кетскил Маунтъпс]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Тава е тяхната родина от стотгицистотици години преди идването на европейците. През следващите 300 години те са принудени да се местят над 20 пъти и до 1900 г. са разпръснати в Делауеър, [[Ню Джърси]], [[Пенсилвания]], [[Западна Вирджиния]], [[Охайо]], [[Онтарио]], [[Мичиган]], [[Индиана]], [[мисури (щат)|Мисури]], [[Арканзас]], [[Луизиана]], [[Тексас]], [[Уисконсин]], [[Канзас]] и [[Оклахома]].
 
От повечето алгонкински племена, делаварите са считани за прародители. Това се дължи на широко разпространеното убеждение, че те са родоначалници на всички алгонкини. Заради това убеждение делаварите се ползват с голям авторитет и уважение и често са били арбитри в решаването на спорове между съперничещи племена. От друга страна, устната история на много алгонкински племена разказва, че в миналото делаварите, шоуните, поухатаните и нантикоките са били едно племе и живеели заедно в долината на река Делауеър. По-късно езиковите прилики между тези племена и техните миграции потвърждават това.
 
== Име ==
Самото име делавари не е индианско. Когато през 1610 г. капитан [[Самюел Аргайл]] тръгва от [[Джеймстаун (Вирджиния)|Джеймстаун]] на север, за да изследва крайбрежието открива един голям залив, който кръщава Делауеър, в чест на сър [[Томас Уест Трети лорд Де ла Уеър]] – първият губернатор на [[Вирджиния]]. По-късно английските колонисти използват името за залива, реката и за хората живеещи там. Когато идват шведите те започват да ги наричат ренапехората „ренапе“ (от ленапе). На ирокезите[[ирокези]]те са известни като Акоткаканеа„Акоткаканеа“ или Тсаканеа„Тсаканеа“, на чероките[[чероки]]те като Ани„Ани-куанокикуаноки“, на нантикоките[[нантикок]]ите като Маттауа„Маттауа (Матхе, Матуа) и на уйчитите[[уичита|уичитите]] като Наруаро„Наруаро“. Когато някои групи мигрират в Тексас, испанците им далидават името Делуа„Делуа (Далаас). На французите билиса познати като Луп„Луп (вълк), но това име е прилагано към всички североизточни крайбрежни алгонкини.
 
== Култура ==
От повечето [[алгонкински народи|алгонкински племена]], делаварите са считани за прародители. Това се дължи на широко разпространеното убеждение, че те са родоначалници на всички алгонкини. Заради това убеждение делаварите се ползват с голям авторитет и уважение и често са били арбитри в решаването на спорове между съперничещи племена. От друга страна, устната история на много алгонкински племена разказва, че в миналото делаварите, шоуните[[шоуни]]те, поухатаните[[поухатан]]ите и нантикоките са били едно племе и живеели заедно в долината на река Делауеър. По-късно езиковите прилики между тези племена и техните миграции потвърждават това.
Когато идват европейците в началото на 17 век, около 20 000 делавари живеят в около стотина села пръснати по крайбрежието и във вътрешността като всяко село е независимо. Общото между тях е, че всички се наричат ленапе и имат по три матрилинейни клана (костенурка, вълк и пуйка), обхващащи всичките им групи. Според Люис Хенри Морган трите клана представляват основните кланове или фратрии на племето, които се състоят от по 12 клана, и тези кланове са еднакви сред мънсите и мохиканите. Често имената на трите основни клана се използват като синоними за трите дивизии на племето – мънси, унами и уналактико.
 
Когато идват европейците в началото на 17 век, около 20 000 делавари живеят в около стотина села пръснати по крайбрежието и във вътрешността като всяко село е независимо. Общото между тях е, че всички се наричат ленапе„ленапе“ и имат по три матрилинейни клана[[клан]]а (костенурка, вълк и пуйка), обхващащи всичките им групи. Според [[Люис Хенри Морган]] трите клана представляват основните кланове или фратрии на племето, които се състоят от по 12 клана, и тези кланове са еднакви сред мънсите и мохиканите[[мохикани]]те. Често имената на трите основни клана се използват като синоними за трите дивизии на племето – [[мънси]], [[унами]] и [[уналактико]].
 
Всяко село се управлява от съвет, състоящ се от трима вождове[[вожд]]ове (по един от всикивсеки клан) и от изтъкнатите членове на селото. Главният вожд винаги е от клана Костенурка. Длъжностите на вождовете са наследствени в някои семейства, но трябва да се гласуват за утвърждаване. Военният вожд се избира въз основа на способностите и качествата на даден човек. Селата им са доста големи, особено през лятото, но през зимата те почти обезлюдяват, тъй като хората се разделят на отделни големи семейства и се отправят към семейните ловни територии, принадлежащи на племето. Селата разположени близо до ирокезите, с които са в постоянна вражда са силно укрепени, докато тези които живеят по-далеч не ги укрепяват. За жилища използват три вида вигвами[[вигвам]]и – обикновени куполовидни, продълговати едностайни и продълговати двустайни. По реките и езерата пътуват с дълбани канута. Трудът е равномерно разпределен между половете. Мъжете се занимават с лов, риболов, строят домове и канута и се грижат за сигурността на селото. Жените обработват нивите, които понякога достигат огромни размери, грижат се за домакинството, изработват кошници, обработват животинските кожи и събират различни диви растителни храни. Татуировките са широко разпространени и при двата пола, а жените често боядисват лицата си червени. Старците носят дълги коси, а войните си бръснат главите като оставят само скалпов кичур на темето или гребен по средата – прическа типична за източните племена. Дрехи си изработват главно от еленови кожи. Нямат официални брачни церемонии, но живеят в сплотени моногамни семейства. Мъртвите са погребвани в могили. Вярват в задгробния живот, но без концепцията за ад и рай като при християните[[християни]]те, което впоследствие се оказва голямо разочарование за моравските братя. От металите познават само медта. Шаманите[[Шаман]]ите са два вида – лечители и пророци ръководещи различни религиозни церемонии.
 
Заемащи обширна територия, делаварите не са единно племе, а съвкупност от много села и групи. Няма централна политическа власт, а всяка група или село е почти независимо. Вождовете в най-добрия случай са контролирали по няколко села, обикновено разположени на един поток. Трите традиционни разделения – мънси, унами и уналактико се характеризират главно с различните диалекти и местообитание, а не като обособена политическа единица. И трите дивизии говорят един алгонкински език, но с три диалекта. Мънси е доста различен от останалите два и е по-тясно свързан с езика на мохиканите.
 
От 1700 г. уналактико са погълнати от унами, а мънсите в много отношения се превръщат в отделно племе. В периода между 1740 г. и 1837 г. някои групи са покръстени от моравските братя. Тези новопокръстени делавари се отделят от своите съплеменници и заживяват в отделни села. Впоследствие те се превръщат в отделна общност и започват да се наричат [[моравци]]. Повечето от тези моравци били от мънси.
 
== История ==