Уикипедия

Феритна памет: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x2)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:KL CoreMemory.jpg|thumb|260px|Феритна памет 32 x 32 съхраняваща 1024 бита информация.]]
'''Феритната памeтпамет''' (англ. {{lang-en|ferrite memory}}) или '''памет с магнитна сърцевина''' ({{lang-en|magnetic-core memory}}) е запомнящовид устройство[[компютърна памет]], при която информацията се съхранява чрез намагнитване на малки феритни тороиди. Феритните ядра се разполагат във формата на правоъгълна матрица и през всеки един от тези тороиди преминават в зависимост от конструкцията на запомнящото устройство оте свързан с два до четири проводника. Феритните запомнящи устройствапамети са основниосновен видовевид памет в компютрите от средата на 501950-те години до средата на 701970-те години. В България се произвеждапроизвеждат в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]] и използвасе използват в едни от първите български компютри [[ЗИТ-151]].
 
== Принцип на работа ==
=== Схема със съвпадение на токовете ===
[[File:Single coincident-current magnetic core.svg|thumb|140px|''X, Y'' —– възбуждащи проводници, ''S'' —– четене, ''Z'' —– забрана]]
[[File:Coincident-current magnetic core.svg|thumb|175px|Матрица на феритно запомнящо устройство ]]
Схемата с тороиди и четири проводника работи на принципа на съвпадение на тока. Намагнитването на един тороид позволява да се съхранява един бит информация. През тороида преминават четири проводника: два проводника за възбуждане X и Y и проводник за забрана Z под ъгъл 45°; и проводник за четене S под ъгъл 90°. За прочитането на значението на бита, на проводника на възбуждането се подава импулс по такъв начин, че сумата от токовете през отвора на тороида води до това, че намагнитеността на тороида да заема определено положение, независимо от това какво е било направлението преди това. Значението на бита се определя, като се измерва тока на проводника за четене: ако намагнитването на тороида се е променила, то в проводника за четене възниква индукционен ток.
Ред 12:
За записа, по проводника за възбуждане се подава токов импулс в обратна посока и намагнитеността на тороида сменя направлението спрямо това, което има при четенето. Ако обаче при това в другата посока се подава ток за забрана, то сумата от токове през тороида е недостатъчна, за да се измени намагнитеността на тороидите и тя остава такава, каквато е след прочитането.
 
Силата на тока на възбуждане и материала на тороида се подбират така, че тока през един проводник не е достатъчен за изменение на намагнитеността на тороида. Това е необходимо, защото на един проводник за възбуждане са разположени десетки тороиди, а промяна на намагнитването трябва да се направи само на един. Трябва да се има предвид също, че минималната сила на тока, необходима за промяна на намагнитеността, зависи от температурата.
 
== Края на използването ==
През 1970 [[Intel]] произвежда памет на полупроводникова интегрална схема. За разлика от феритната памет тя не изисква мощен източник на захранване при работа и сложна и трудомкатрудоемка работа за производството йѝ. По този начин феритната памет губи значението си.
 
За разлика от полупроводниците, феритната памет не зависисе уврежда от радиацията[[радиация]] и от силнитесилни електромагнитнитниелектромагнитни импулси. ПорадиПо тази причинипричина феритните памети са използвани известно време във военните и космическите системи. Така например са използвани в бордовите компютри на [[Космическа совалка|космическите совалки]] до 1991 година.<ref>{{cite web|url=http://klabs.org/DEI/Processor/shuttle/|title=Space Shuttle Computers and Avionics|accessdate=2009-06-28|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/66dbi6Ct5|archivedate=2012-04-03}}</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:компютриКомпютърна памет]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Феритна_памет“.