Йозеф Пилсудски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
|||
Ред 12:
== Биография ==
Произхожда от семейство на дребни полски аристократи.
От [[1893]] г. Пилсудски е водеща фигура в [[Полска социалистическа партия|Полската социалистическа партия]] (ПСП) в тогавашната [[Руска империя]].
По време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] от [[1904]] г. Пилсудски се опитва да влезе във връзка с японското правителство, със съдействието на което да поведе партизанска война в полските земи под руска власт. През [[1906]] г. Полската социалистическа партия се разпада и Пилсудски оглавява нейната Революционна фракция.
През [[1910|1910 г.]] успява да създаде на територията на [[Австро-Унгарска империя|Австро-унгарската империя]] легална военна организация, в която поляците се обучават и подготвят за бойни действия. При избухването на Първата световна война сформира Полските легиони, които се бият на страната на Централните сили, и основава конспиративната Полска военна организация.
След като Хабсбургската монархия и Централните сили не възприемат полските тежнения за независимост се стига до интернирането на Пилсудски в [[Магдебург]] през [[1917]] г. Година по-късно е освободен и е посрещнат с овации във [[Варшава]]. Поема върховната политическа и военна власт във възстановената полска държава. Назначен за главнокомандващ на Полските сили от [[Регентски съвет (Полша)|Регентския съвет]] на 11 ноември 1918 г. и му е поверено създаването на национално правителство на [[Полша]], чиято [[Ден на независимостта на Полша|независимост]] обявява същия ден.
На [[
[[File:Bundesarchiv Bild 183-B0527-0001-293, Warschau, Empfang Goebbels bei Marschall Pilsudski.jpg|thumb|left|280px|Германският посланик Ханс-Адолф фон Молтке, Йозеф Пилсудски, германският министър на пропагандата [[Йозеф Гьобелс]] и министърът на външните работи на Полша [[Йозеф Бек]] на среща във Варшава, 15 юни 1934 г., 5 месеца след подписването на [[Договор за ненападение между Германия и Полша|договора за ненападение]].]]
В последвалите войната години Пилсудски временно се оттегля от политическия живот, но запазва влиянието си сред широки кръгове от полското общество. В този период пише мемоари и опозиционна пропаганда срещу правителството на [[Винценти Витос]], когото смята за отговорен за атентата срещу президента [[Габриел Нарутович]]. Поради влошеното външнополитическо положение на страната, растящата безстопанственост и ширещата се корупция Пилсудски застава начело на извършения през май [[1926]] държавен преврат в Полша. Възползвайки се от лоялността на армията и популярността си сред населението той утвърждава в страната режим с ярко очертани авторитарни черти. Осъзнавайки ограничените правомощия на президента, отказва да заеме този пост. Вместо това става министър на отбраната, председател на Военния съвет и генерален инспектор на въоръжените сили. В периода 1926-1928 Пилсудски е министър-председател.
В края на 20-те години се забелязва "втвърдяване" на политическата линия на режима. Зачестяват гоненията на политическите противници на управляващите. С промени в Конституцията от 2 август 1926 г. се ограничават правата на сейма.
През първата половина на 30-те години на века Пилсудски е подложен на силния натиск на десницата, която държи все по-често отговорни за икономическата криза евреите.
На [[12 май]] следващата година умира във [[Варшава]]. Смъртта му е почетена с национален траур, а тленните му останки са положени в криптата на [[Вавелска катедрала|Вавелската катедрала]]. Съгласно последната му воля сърцето му е погребано във Вилнюс<ref>Биография на Пилсудски - http://jpilsudski.org/artykuly-historyczne-pilsudski/zyciorys-jozefa-pilsudskiego [достъп: 7.11.2016]</ref>.
== Източници ==
<references />
{{Commons|Józef Piłsudski}}
| |||