Разлика между версии на „Превземане на Белград (1521)“

редакция без резюме
(махам твърдения без източник; факт)
 
Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща [[дипломат]]ическа мисия в [[Буда]] с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му [[Селим I]] през [[1519]] година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като [[casus belli]] на Сюлейман I.
 
{{факт|Разбирайки за организиращия се поход, през [[пролет]]та на 1521 ''унгарският държавен съвет'' предприема трескава дейност за потягане крепостните съоръжения по южната граница, като същевременно търси чужда военна помощ за организиране отбраната на страната (от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Кралство Полша]], [[папа]] [[Лъв X]], даже и от [[Англия]] и [[Португалия]]). В крайна сметка Унгария не получава отникъде чужда помощ, поради заетостта на европейските владетели с вътрешни проблеми и разногласия, а [[Ватикана|Ватиканът]] е твърде зает в борба с [[лутеранство]]то. Огромните унгарски надежди за оказване на военна помощ от страна на ''полския [[крал]]'' не се оправдават, т.к. той е ангажиран във [[война]] с [[Кримско ханство|Кримското ханство]].|2016|10|3}}
 
== Състояние на Белградската крепост ==
{{факт|Непосредствено преди началото на обсадата крепостта разполага с [[гарнизон]] с численост под 1000 души. Крепостната стена и [[Фортификация|фортификационните съоръжения]] са занемарени, като на унгарските [[наемник|наемни]] гарнизонни войници не се изплащат редовно заплатите. Голяма част от [[топ]]овете на крепостта са унищожени в битката на Ян Заполски с османците при [[Авала]] през [[1515]] година. Военните и хранителни припаси в крепостта за издържане на продължителна обсада са недостатъчни.|2016|10|3}}
 
{{факт|Докато османската армия е добре екипирана, подготвена и командвана в битката за Белград през 1521 година, защитниците на крепостта за разединени помежду им и в отношенията си спрямо унгарския крал, което нарушава субординацията на защитниците. Въпреки всичко, военните защитници подпомагани активно от населението на града и околността, ведно с [[шайкаши|шайкашите,]] водени от техния капитан [[Петър Овчаря]], удържат крепостта.|2016|10|3}}
 
След падането на крепостта, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>