Курфюрст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
М. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16:
== Права и привилегии ==
Курфюрстите са сред владетелите на княжества от Империята, но имат привилегии в сравнение с останалите принцове. До [[18 век]] само към тях се използва обръщението ''Durchlaucht'' (Ваша светлост).
Като владетели на княжества от Империята, курфюрстите се ползват с всички привилегии на останалите принцове, включително правото да сключват съюзи, автономия в династичната област и предимство пред останалите поданици. Златната була признава някои допълнителни права на курфюрстите. Например те имат право на [[монопол]] върху всички мини за [[злато]], [[сребро]] и други метали в техните територии, на облагане с данъци на [[евреи]]те, на [[пътна такса|пътни такси]] и на сечене на [[монета|монети]]. В останалите територии тези права принадлежат на императора и принцовете, които ги ползват неправомерно, са заплашени с лишване от статуса си. Така курфюрстите са сред най-могъщите принцове на Империята. Те имат и известна съдебна власт в земите си, а поданиците им не могат да бъдат съдени в имперските съдилища.
След премахването на Свещената Римска империя през август 1806 курфюрстите продължават да управляват териториите си, като много от тях приемат по-високи титли. Херцозите на Бавария, Вюртемберг и Саксония се обявяват за [[крал]]е, както прави и херцогът на Брауншвайг-Люнебург, който вече е и [[крал на Великобритания]]. Междувременно маркграфът на Баден се издига сам до [[велик херцог]]. Само ландграфът на Хесен-Касел запазва вече безсмислената титла курфюрст на Хесен в отличие от останалите хесенски принцове ([[велик херцог на Хесен-Дармщад|великият херцог на Хесен-Дармщад]] и [[ландграф на Хесен-Хомбург|ландграфът на Хесен-Хомбург]]). През [[1866]] той е детрониран при изпълнението на плана на [[Ото фон Бисмарк]] за [[Германска империя (1871 – 1945)|обединение на Германия]].
== Райхстаг ==
Курфюрстите, както и останалите принцове, управляващи княжества в Империята, са членове на [[Райхстаг]]а, който е разделен на три ''колегии'': Съвет на курфюрстите, Съвет на принцовете и Съвет на градовете. Освен членове на Съвета на курфюрстите, някои светски курфюрсти са също и членове на Съвета на принцовете по правото на други притежавани от тях територии. В много случаи светските курфюрсти управляват множество княжества и имат няколко гласа в Съвета на принцовете. През [[1792]] кралят на Бохемия има три гласа, курфюрстът на Бавария
Освен гласуването по Съвети, Райхстагът гласува и по религиозно разделение, както се предвижда във Вестфалския мир. Архиепископът на Майнц председателства [[католицизъм|католическото]] тяло (''corpus catholicorum''), а курфюрстът на Саксония
== Избори ==
[[Картинка:Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|мини|left|350px|Илюстрация на
Човекът, избран от курфюрстите приема титлата ''крал на римляните'', въпреки че всъщност управлява в Германия и Австрия. Кралят на римляните става император на Свещената Римска империя едва след като е коронясан от [[папа]]та. В много случаи папата отказва да короняса крал, с когото е в конфликт, но липсата на коронация лишава краля само от титлата император, но не и от правото да управлява. Хабсбургската династия прекратява практиката на папски коронации. След [[Карл V (Свещена Римска империя)|Карл V]] всички хора, избрани от курфюрстите, са само ''„избрани императори“''.
Избирателната колегия първоначално се свиква или от архиепископа на Майнц, или от архиепоскопа на Трир, до един месец след смъртта на императора и се събира до три месеца след свикването. По време на ''междуцарствието'' имперската власт се упражнява от двама имперски [[викарий|викарии]]. Всеки от тях, по думите на Златната була, ''„е управител на самата империя с правото да издава присъди, да предоставя църковни бенефиции, да събира възнаграждения и доходи и да дава владения, да приема клетви за вярност за и от името на свещената империя“''. Курфюрстът на Саксония е викарий за районите, прилагащи [[саксонско право]] ([[Саксония]], [[Вестфалия]], [[Хановер]] и Северна Германия), а курфюрстът на Пфалц е викарий за останалата част от империята ([[Франкония]], [[Швабия]], [[Рейн]] и Южна Германия). Курфюрстът на Бавария заема мястото на курфюрста на Пфалц през [[1623]], но след като последния получава ново курфюрстство през [[1648]], започва спор между двамата кой да бъде викарий. През [[1659]] и двамата претендират за това, но другият викарий признава курфюрста на Бавария. По-късно двамата курфюрсти се споразумяват да действат съвместно като викарии, но Райхстагът отхвърля споразумението. През [[1711]], когато курфюрстът на Бавария е обявен извън закона, курфюрстът на Пфалц отново действа като викарий, но братовчед му възстановява позициите си три години по-късно. Най-накрая през [[1745]] двамата се споразумяват да се редуват като викарии, като пръв е баварският курфюрст. Споразумението е подкрепено от Райхстага през [[1752]]. През [[1777]] проблемът отмира, след като курфюрстът на Пфалц наследява Бавария. В много случаи, обаче, изобщо няма междуцарствие, тъй като новият крал е избран, докато предишният император е още жив.
След [[15 век]] изборът се провежда обикновено във [[Франкфурт]], въпреки че това е правено и в [[Кьолн]] ([[1531]]), [[Регенсбург]] ([[1575]] и [[1636]]) и [[Аугсбург]] ([[1653]] и [[1690]]). Курфюрстът може да присъства лично или да назначи друг курфюрст за свой представител. Още по-често за гласуването се изпраща посолство от курфюрста. Пълномощията на такива представители се проверяват от архиепископа на Майнц, който председателства церемонията. Обсъжданията се провеждат в сградата на [[община]]та, а самото гласуване
През [[10 век|10]] и [[11 век]] курфюрстите често само потвърждават наследяването в Саксонската, Франконската и [[Хоенщауфен|Щауфенската]] династии. След прекъсването на тези династии курфюрстите започват да избират крале от различни семейства, за да не попадне тронът отново в ръцете на една династия. За кратко монархията е изборна и на теория, и на практика. Това положение, обаче, не трае дълго, тъй като силната династия [[Хабсбург]] успява да подсигури наследяването на поста в хода на 15 век. Хабсбургските [[ерцхерцог на Австрия|ерцхерцози на Австрия]] (по-късно и крале на [[крал на Унгария|Унгария]] и Бохемия) са избирани за крале от [[1438]] до [[1740]], когато ерцхерцогството е наследено от жена, [[Мария Тереза]]. За кратко на власт идва династията Вителсбах, но през [[1745]] съпругът на Мария Тереза, [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I]] от фамилията [[Хабсбург-Лотарингия]], става крал. Всички негови наследници са от същата династия. Така през по-голямата част от историята на Империята ролята на курфюрстите е предимно церемониална.
== Върховни служби ==
Всеки от курфюрстите заема една Върховна служба на Империята и е член на церемониалното Имперско домакинство. И тримата духовни курфюрсти са архиканцлери
Когато херцогът на Бавария заменя курфюрста на Пфалц през [[1623]], той получава и службата му на Първи домакин. След като пфалц-графът получава нова курфюрстска титла, той заема службата на ''Първи ковчежник'' на Империята. Когато херцогът на Бавария е обявен извън закона през [[1706]], курфюрстът на Пфалц си връща службата на Първи домакин, а през [[1710]] курфюрстът на Хановер става Първи ковчежник. Нещата се усложняват от връщането на херцога на Бавария през [[1714]]. Той си възстановява службата на Първи домакин, а курфюрста на Пфалц пак става Първи ковчежник. В същото време курфюрстите на [[Хановерско курфюрстство|Хановер]] продължават да се наричат Първи ковчежник, макар че практически курфюрстът на Пфалц изпълнява длъжността до [[1777]], когато наследява Бавария и длъжността Първи домакин. След 1777 не са правени повече промени в Имперското домакинство. Планира се създаването на нови служби за курфюрстите от [[1803]], но Империята е премахната преди създаването им.
| |||