Разлика между версии на „Уруп“

{{редактирам}}
(Създаване чрез превод на страницата "Уруп")
 
({{редактирам}})
{{редактирам}}
'''Уруп''' ({{Lang-ja|得撫島|'''Уру́ппу-то'''}}得撫島, {{Lang-ain|ウルㇷ゚, ''Уру́п''}}ウルㇷ゚, ''Уруп''; също ''Ракошима''<ref name="ReferenceB"><span class="citation">[http://www.geocaching.su/?pn=101&cid=12981 Сердце Урупа :: Геокэшинг ::].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBmSu4v Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>; в периода [[1760]]—[[1806|1806 г.]] известен като '''остров Александър'''<ref><span class="citation">[http://www.e-reading-lib.org/bookreader.php/1002582/Shirokorad_Aleksandr_-_Yaponiya._Nezavershennoe_sopernichestvo.html Книга: Япония. Незавершенное соперничество].&#x20;<small>Проверено 5 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFCDln07 Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>) е [[остров]] от южната група на Голямата верига на [[Курилски острови|Курилските острови]], четвъртият по големина остров в архипелага.<ref name="ReferenceA"><span class="citation">[http://www.kurilstour.ru/islands.shtml?urup Курильские острова. ООО «Курилы„Курилы-тур»тур“].&#x20;<small>Проверено 28 января 2013.</small></span><span class="citation"></span></ref> Административно е включен в Курилския градски район на [[Сахалинска област]]. В периода 1946- – 1991 г. на острова е базиран контингент на граничните  войски на СССР. Понастоящем няма постоянно население.
 
== Физико-географска характеристика ==
 
=== География ===
Отделен е чрез [[Уруп (проток)|пролива Уруп]] от островите Черни Братя, разположени на 30&#x20;km североизточно; а чрез [[Фриз (проток)|пролива Фриз]] – от остров [[Итуруп]], намиращ се на 40&#x20;km югозападно. Островът се простира в посока от североизток към югозапад, има дължина от 116 km и ширина до 20&#x20;km. Площта му е 1 450&#x20;km2. Релефът е планински, максималната височина е 1 426&#x20;m (планината Високая).
 
Островът представлява верига от вулканични планини (Компанейски<ref>По названию земли, названной голландским мореплавателем [[Мартин Геритсон де Фриз|М. Г. де Фризом]] в честь [[Нидерландска източноиндийска компания|голландской Ост-Индской компании]] в 1643 году – Компанейская земля. </ref>, Шокалски, Петър Шмит, Крищофович), всяка от които се състои поредица от [[Вулкан|вулкани]], един от които, вулкана Берга (980&#x20;m), е действащ.
 
Между планината Високия и Косия хребет на Крищофович, на височина 1016&#x20;m е разположено езерото Високое. [[Водопад|Водопади]]и<nowiki/>те са с максимална височина до 75&#x20;метра. Южната част на острова се състои от равнини и хълмове с множество плитки и средни по размер оврази и дерета. В южната част на остров Уруп има няколко слабооформени заливи и заливчета, от които най-значими са Щукин, Капсула и др. Крайбрежната част на морето е плитководна. Дълбочините достигат до 100 m и повече на 3- – 5 km от линията на прибоя край западното и източното крайбрежие. Плажовете са основно чакълести и каменнисти. На юг и непосредствено до нос Ван дер Линд плитководната крайбрежна ивица с изобата 100 m достига широчина до 10 km<ref name="autogenerated2">[http://to-ros.info/?p=3412 Рудное золото острова Уруп застило глаза промышленникам, посчитавшим его важнее сохранения редких видов морских животных | Тихоокеанская Россия]</ref>. На бреговата линия се наблюдават силни приливи и отливи.
 
=== Климат ===
[[Файл:Ice_Floes_off_the_Northeastern_Tip_of_Urup_Island,_Russia.jpg|ляво|мини|Плаващи ледове до североизточния край на острова.]]
Показаните по-долу данни за средните температури на острова не отразяват напълно местоположението на острова на границата между две климатични зони – умерена мусонно-морска (с прохладно лято) и субарктична (със смекчена снежна зима). Като цяло климатът на острова може да се характеризира като влажен и хладен. Има чести [[Мъгла|мъгли]], но гръмотевични бури със [[Мълния|светкавици]] почти липсват<ref name="ReferenceC"><span class="citation">[http://rudocs.exdat.com/docs/index-140136.html?page=44 Из бродяжьих воспоминаний дальневосточного геолога-поисковика.— С. 44].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBolpn9 Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>. Най-топло е на югозападната част на острова, където склоновете на планините се загряват от топлото течение Соя. Най-сухият и ясен сезон е първата половина на есента.
 
Климатът в североизточната част е доста по-сурови.  Всяка година през февруари-март, голяма част от охотоморското крайбрежие на острова, както и пролива на Фриза са затворени от плътни ледове от [[Охотско море]]. Океанските води около североизточната част на острова са напълно свободни от ледове само през 1- – 1,5 месеца в годината.
{| class="wikitable" style="text-align: center; margin-bottom: 10px;"
! colspan="13" | Средна температура на въздуха<ref><span class="citation">[http://www.globalbioclimatics.org/station/ru-ost12.htm RUSSIA - – OSTROV YRUPP KUR].&#x20;<small>Проверено 31 января 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFOvujox Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>
|-
! Януари
 
=== Флора ===
Първото подробно писмено описание на флората на острова дава през 1897 г. английският индустриалец и бракониер Хенри Сноу. Растителността на Урупа е доста по-богата и разнообразна, отколкото на по-северните острови от веригата.<ref name="ReferenceA"><span class="citation">[http://www.kurilstour.ru/islands.shtml?urup Курильские острова. ООО «Курилы„Курилы-тур»тур“].&#x20;<small>Проверено 28 января 2013.</small></span><span class="citation"></span></ref> Най-обичайните видове са [[бреза]], [[елша]], бамбучник, [[Pinus pumila|кедров стланик]]. Като се има предвид, че островът пресича границата на различни климатични зони, много групи видове образуват сложни комбинации. Така например, на северния полуостров Карасуноо доминира[[Тундра| тундрата]], в която растат шикша, дива къпина, [[Синя боровинка|боровинка]], [[орлови нокти]], мъхове и лишеи. По-нататък тундровата растителност активно е измествена от тази на умерения климатиен пояс (кедровник, елша на Максимович, сахалинска върба и др). В южната половина на острова се срещат много билки и цъфтящи растения: [[Ирис (растение)|ирис]], лилия, маргаритка, карамфил, незабравка, здравец. На остров Уруп се намират и защитената калина на Райт и сърцевидна аралия. Високите [[Коприва|копривни]] и [[сенникоцветни]] растения и бамбук на места образуват труднопроходими гъсти храсталаци. На Уруп по-рядко се среща[[ тис]]. [[Смърч]] и [[ела]] липсват. На височина над 800 m целогодишно има [[сняг]]. По протежение на цялото крайбрежие на острова, на разстояние 50- – 300 m от брега eе разположен нееднороден по гъстота пояс от кафяви водорасли ламинария и алярия. Този пояс, както и откриващите се  по време на отлив рифове, са дом на редица морски бозайници и птици.<ref name="autogenerated2">[http://to-ros.info/?p=3412 Рудное золото острова Уруп застило глаза промышленникам, посчитавшим его важнее сохранения редких видов морских животных | Тихоокеанская Россия]</ref>
 
=== Фауна ===
На островите често се срещат [[Лисица|лисици]] от всякакви разновидности (червена, чернокафява и полярна), които се хранят с риба, плъхове и птици.<ref name="ReferenceC"><span class="citation">[http://rudocs.exdat.com/docs/index-140136.html?page=44 Из бродяжьих воспоминаний дальневосточного геолога-поисковика.— С. 44].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBolpn9 Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref> Като се има предвид малкия брой на хората, които посещават острова, те почти не изпитват страх от човешко присъствие. В крайбрежните води има много [[Морска видра|морски видри]] (заради които островът е наречен от японците "Ракошима"„Ракошима“<ref name="ReferenceB"><span class="citation">[http://www.geocaching.su/?pn=101&cid=12981 Сердце Урупа :: Геокэшинг ::].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBmSu4v Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>), има нерпи, тюлени и големи [[Сивуч|сивучи]]. На острова няма мечки, копитни животни и земноводни.<ref name="ReferenceC"><span class="citation">[http://rudocs.exdat.com/docs/index-140136.html?page=44 Из бродяжьих воспоминаний дальневосточного геолога-поисковика.— С. 44].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBolpn9 Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref> Последното се обяснява с факта, че дори и в периода на максимална регресия на световния океан през ледниковия период, Уруп (както и [[Итуруп]]) никога не е бил свързан с [[Континент|континенталната част.]]<ref>http://www.biosoil.ru/files/00000823.pdf</ref> Флората и фауната му са взаимодействали слабо с тези на [[Хокайдо]], така че на Уруп дори има ендемичен вид муха ''Criorhina konakovi''<ref>http://www.biosoil.ru/kurentsov/13/xiii-07/p-xiii-07.pdf</ref>. Поради по-слабото видово разнообразие от бозайници, на Уруп почти липсват [[акари]], паразитиращи най-вече по елените. Климатът на острова като цяло е близо до южносахалинския и е подходящ за аклиматизация на самур. От по-големите птици се откроява [[Морски орел|морския орел]]. Поради по-студените води, ихтиофауната край бреговете на острова като цяло е по-бедна, отколкото край Итуруп и Кунашир. С по-голямо разнообразие на видове се отличава охотоморското крайбрежие на острова. От морските бозайници тук се срещат морска котка; морски лъв; нерпа; косатка; гренландски, южен, японски, гърбави и сини китове. Три вида редки морски бозайници от Уруп са включени в Червената книга на Русия и на международния Съюз за опазване на природата (IUCN): [[Морска видра|калан]], северен морски лъв на Стелер ([[сивуч]]) и курилски тюлен (антур)<ref name="autogenerated2">[http://to-ros.info/?p=3412 Рудное золото острова Уруп застило глаза промышленникам, посчитавшим его важнее сохранения редких видов морских животных | Тихоокеанская Россия]</ref>.
 
=== Хидрография ===
Реки и ручеите на острова са къси, но многобройни. Те често се спускат в морето директно от стръмните и скалисти брегове<ref name="autogenerated2">[http://to-ros.info/?p=3412 Рудное золото острова Уруп застило глаза промышленникам, посчитавшим его важнее сохранения редких видов морских животных | Тихоокеанская Россия]</ref>. Захранването им е дъждовно, снежно и подземно (на острова има множество горещи  и минерални извори). Най-големите реки на острова са Голинка, Рибная, Токотан, Таки, Тосикое и Каимея<ref>[http://sakhalin.shamora.info/Реки-Курильских-островов/ Реки Курильских островов | Сахалинская область | SHAMORA.info]</ref>.
 
== История ==
Коренните жители на острова са [[Айни|айните]]. <sup class="noprint">&#x5B;''изчистване''&#x5D;</sup><sup class="noprint"></sup>
[[Категория:Статьи, требующие внесения ясности]]
<ref name="ReferenceB"><span class="citation">[http://www.geocaching.su/?pn=101&cid=12981 Сердце Урупа :: Геокэшинг ::].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBmSu4v Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>
 
На [[20 юни]] [[1643|1643 г.]] експедицията на холандския моряк [[Мартин Геритсон де Фриз|Маартен Херитсен де Фриз]]<ref name="М362"><span class="citation">''Магидович И. П., Магидович В. И.''&#x20;Очерки по истории географических открытий.&nbsp;— – Т.&nbsp;2.&nbsp;— – С.&nbsp;362.</span></ref> открива [[Проток|протока]] между островите [[Итуруп]] и Уруп (който носи [[Фриз (проток)|неговото име]]). Де Фриз по погрешка смята остров Итуруп за североизточния край на Хокайдо, а Уруп за част от американския континент. В същия ден 20 юни холандски моряци за първи път се приземи на Урупе<ref name="В273"><span class="citation">''Высоков М. С., Василевский А. А., Костанов А. И., Ищенко М. И.''&#x20;[http://www.kuriles-history.ru/book/chapter/10/ История Сахалина и Курильских островов].&nbsp;— – С.&nbsp;273.</span></ref>. 23 юни 1643 г. де Фриз е поставил на равна върха на високата планина на острова Урупа дървен кръст и обяви, тази земя, собственост на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската Източно-Индийска компания]]<ref name="В273"><span class="citation">''Высоков М. С., Василевский А. А., Костанов А. И., Ищенко М. И.''&#x20;[http://www.kuriles-history.ru/book/chapter/10/ История Сахалина и Курильских островов].&nbsp;— – С.&nbsp;273.</span></ref>.
 
През 1766 г. по заповед на сибирски управител на С. И. Чичерина до южния Курильским острови са били изпратени тойон (водач) с остров Парамушир Никита Чикин и стотника от Камчатка Иван Черно. Им требваше "увещаване„увещаване курильцев в подданство, без да упражнява при това, не само работа, но и знак за груби постъпки и гняв, но здравей и доброта"доброта“. Обаче Чикин изведнъж умря и водена кампания стана Черен. Зимата той се спря на 18-ти острова (Урупе) на брега на единствената подходяща пристанището Алеутка (Кобуне). По време на зимуване Черен пи, браконьерствовал и се подиграваха като над своите другари – казаками, така и над айнами. Гневни действия на Черно и на други търговци, айны в 1771 г. взбунтовались и избили много от руски на островите Чирпой и Уруп.<ref>[http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/174/Андрей Нечаев, «Покорение„Покорение мохнатых»мохнатых“, журнал «Вокруг„Вокруг света»света“, январь 2002]</ref>
 
През 1770-те сибирските власти, стремящи се трайно да закрепят Курилските острови към Русия, разработват план за създаване на остров Уруп на руско селище, търговска база и укрепление.<ref>Ф. </ref> Скоро селището на Уруп започва да се използва като база на Аляската руско-американска компания. Първите заселници построяват жилища, отглеждат зеленчукови градини, засаждат ечемик, пшеница, ръж, овес, просо, коноп и развъждат стадо крави. През 1775 г. селището е укрепено и са докарани [[Топ (оръдие)|оръдия]]. През януари 1780 г. на острова спира руската експедиция на Антипин и Шабалин<ref name="ReferenceA"><span class="citation">[http://www.kurilstour.ru/islands.shtml?urup Курильские острова. ООО «Курилы„Курилы-тур»тур“].&#x20;<small>Проверено 28 января 2013.</small></span><span class="citation"></span></ref>. След 1779 г. в икономиката на селището ностъпва криза, тъй като императрица [[Екатерина II]] освобождава айните от задължението да заплащат натурален данък [[Казаци|на казаците]] .
 
През 1795 г., [[Руско-американска компания| Руско-американската компания]] създава [[Склад|складове]] в руско-алеутското селище и му дава името "Курилорусия"„Курилорусия“. Първите заселници са около 40 души (в това число [[руснаци]], [[алеути]] и камчадали)<ref><span class="citation">[http://sovserv.ru/vbb/showpost.php?s=34e2c30810a777e2e9c31227c1c7f6ba&p=480025&postcount=6 Форум Советского Сервера - – Показать сообщение отдельно - – Присоединение Сибири, Дальнего Востока и Америки к Российской империи].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBphwS1 Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>. Командир на колонистите е изпратеният Звездочетов.
 
През 1801 г. група японци, водена от чиновниците Гендзюро Тояма и Уехида Мияма, слизат на Уруп и буквално пред очите на руските поданици поставят стълб с надпис, подобен на този, който вече е сложен на [[Итуруп]]. На стълба са написани 9 йероглифи, които означават: "Островът„Островът е подчинен на великата Япония, докато съществуват небето и земята"земята“<ref name="ReferenceD"><span class="citation">[http://statehistory.ru/3224/Kurilskie-ostrova-v-istorii-russko-yaponskikh-otnosheniy/ Курильские острова в истории русско-японских отношений. История России. Российская империя].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBqxpyY Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>. През 1805 г. за проникването и заселването на японците към Южен Сахалин и остров Кунашир и Итуруп научава Н. Резанов, който изпраща лейтенантите Н. Хвостов и Г. Давидов. Междувременно руската колония на Уруп постепенно запада. През май 1806 г. друга група от японски пратеници не открива руснаци на острова – там са останали само няколко айни.<ref name="ReferenceD"><span class="citation">[http://statehistory.ru/3224/Kurilskie-ostrova-v-istorii-russko-yaponskikh-otnosheniy/ Курильские острова в истории русско-японских отношений. История России. Российская империя].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBqxpyY Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref> На Уруп и Итуруп лейтенантите пристигат през пролетта на 1807 г. Резанов изпраща протест до японското правителството, в който казва, че всички територии на север от остров Хокайдо  принадлежат на руския император. С цел по-доброто управление на Курилските острови, по заповед на руското правителство, Руско-американската компания създава специален Курилски отдел начело с мичман Етолин.
 
Първото подробно писмено описание на флората на острова дава през 1897 г. английският индустриалец и бракониер Хенри Сноу. Растителността на Урупа е доста по-богата и разнообразна, отколкото на по-северните острови от веригата.<ref name="ReferenceA"><span class="citation">[http://www.kurilstour.ru/islands.shtml?urup Курильские острова. ООО «Курилы„Курилы-тур»тур“].&#x20;<small>Проверено 28 января 2013.</small></span><span class="citation"></span></ref> Най-обичайните видове са [[бреза]], [[елша]], бамбучник, [[Pinus pumila|кедров стланик]]. Като се има предвид, че островът пресича границата на различни климатични зони, много групи видове образуват сложни комбинации. Така например, на северния полуостров Карасуноо доминира[[Тундра| тундрата]], в която растат шикша, дива къпина, [[Синя боровинка|боровинка]], [[орлови нокти]], мъхове и лишеи. По-нататък тундровата растителност активно е измествена от тази на умерения климатиен пояс (кедровник, елша на Максимович, сахалинска върба и др). В южната половина на острова се срещат много билки и цъфтящи растения: [[Ирис (растение)|ирис]], лилия, маргаритка, карамфил, незабравка, здравец. На остров Уруп се намират и защитената калина на Райт и сърцевидна аралия. Високите [[Коприва|копривни]] и [[сенникоцветни]] растения и бамбук на места образуват труднопроходими гъсти храсталаци. На Уруп по-рядко се среща[[ тис]]. [[Смърч]] и [[ела]] липсват. На височина над 800 m целогодишно има [[сняг]]. По протежение на цялото крайбрежие на острова, на разстояние 50- – 300 m от брега eе разположен нееднороден по гъстота пояс от кафяви водорасли ламинария и алярия. Този пояс, както и откриващите се  по време на отлив рифове, са дом на редица морски бозайници и птици.<ref name="autogenerated2">[http://to-ros.info/?p=3412 Рудное золото острова Уруп застило глаза промышленникам, посчитавшим его важнее сохранения редких видов морских животных | Тихоокеанская Россия]</ref>
 
На 7 май 1875 г. в Санкт Петербург е подписан договор, по който Руската империя предава на Япония правата върху 18 от Курилските острови (включително и Уруп) в замяна на японската част на [[Сахалин]]. По този начин границите са уредени. Японците веднага разрушават руско-алеутската база. Въпреки официалният японски контрол, на Уруп по това време често се отбиват английски търговци на кожи и бракониери.
 
=== В състава на СССР и Руската федерация ===
През [[1945|1945 г.]] Уруп е зает от войските [[Съюз на съветските социалистически републики|на СССР]], а на следващата година е включен в състава на страната. В периода 1946- – 1991 г. на острова има постоянен контингент на граничните войски на СССР.
 
Териториалната принадлежност на Уруп, за разлика от по-южните острови, понастоящем не се оспорва от Япония. Сан Франциският мирен договор [[1951|от 1951]] г. официално определя тази японска позиция, но той не е подписан от СССР.
 
== Икономика ==
До 1945 г. на остров Уруп е базирана японска дивизия от около 6 000 човека, която се предава без бой на съветските войски. Гражданското японско население, пристигнало в периода на японската колонизация (1875- – 1945), е изселено на [[Хокайдо]]. С помощта на принудителна работна сила японците по това време построяват път и летище в северната част на острова. Строителните работи са извършвани предимно от [[корейци]], рленени американци от окупираните Филипини, както и [[Нидерландци|холандци]] от окупираната Индонезия. На острова е организиран [[Концентрационен лагер|концентрационен лагер за военнопленниците]]<ref name="ReferenceC"><span class="citation">[http://rudocs.exdat.com/docs/index-140136.html?page=44 Из бродяжьих воспоминаний дальневосточного геолога-поисковика.— С. 44].&#x20;<small>Проверено 3 февраля 2013.</small>&#x20;<small>[http://www.webcitation.org/6EFBolpn9 Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013].</small></span><span class="citation"></span></ref>. Японците също така създават няколко развъдника на лисици за снабдяване на войските си с кожени дрехи, с цел водене на война в тежките условия на студената сибирска зима. След края на войната много лисици са пуснати свободно и подивяват. В южният край е потвърдено наличието на два участъка със златносребърни руди (Данченковски и Айнски). По груби оценки (2006 г.) запасите им от злато се оценяват съответно на 4,7 и 8,4 тона, и на общо около 40 тона сребро<ref>[http://kurilgeo.ru/?page_id=193 Подземная кладовая Урупа] // КУРИЛГЕО</ref>.
 
== Население ==
 
== Външни препратки ==
* ''Уруп''<span> – статия от </span>[[Голяма съветска енциклопедия|Голямата съветска енциклопедия]]<span>.</span>
[[Категория:Необитаеми острови]]
[[Категория:Острови по азбучен ред]]