Разлика между версии на „Преход на България към демокрация и пазарна икономика“

м
форматиране: интервал, кавички, параметър (ползвайки Advisor)
м („в България“ вместо „у нас“.)
м (форматиране: интервал, кавички, параметър (ползвайки Advisor))
}}</ref> Кръглата маса заседава официално до 14 май 1990 г. Освен премахването на ''Чл. 1'' от старата конституция на нея е договорено разпускането на политическата полиция (част от [[Държавна сигурност]]), деполитизирането на [[БНА|армията]], разпускането на първичните организации на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет, а длъжността държавен глава се изпълнява от [[Председател (президент) на Републиката|председател (президент)]]. Взето е решение за свикване на [[Велико народно събрание]] със задача да изработи нова конституция.
 
По същото време [[9 Народно събрание|Народното събрание]] и институциите са все още старите, но протестите оказват влияния върху вземането на решения. Парламентът чинно изпълнява споразуменията от Кръглата маса – през януари е отменен чл. 1 от Конституцията, по-късно е приет Избирателен закон за предстоящите избори. През февруари [[Правителство на Андрей Луканов 1|правителството]] е оглавено от Луканов. В съществуващите тоталитарни политически партии и организации протичат интензивни процеси на адаптация – [[БКП]] се преименува в [[БСП]], [[Отечествен фронт|Отечественият фронт]] в Отечествен съюз, [[Димитровски комунистически младежки съюз|Димитровският комунистически младежки съюз]] в Българска демократична младеж. На 3 април [[Петър Младенов]] е избран за [[държавен глава на България]], след което в съответствие с постигнатите споразумения Народното събрание се саморазпуска. Започва подготовката за провеждане на първите демократични избори след 45 години социализъм.
 
=== Велико народно събрание ===
В тази напрегната обстановка ВНС започва работа на 10 юли 1990 г. Съмненията за манипулации на изборните резултати и исканията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември предизвикват силно брожение в некомунистическите среди. Започват студентски стачки и граждански вълнения. В центъра на София е построен [[Град на истината]]. Оставката на Петър Младенов на 6 юли и изборът на [[Желю Желев]] за временно изпълняващ длъжността президент не намаляват политическото напрежение, което достига кулминацията си на [[26 август]] с пожара на [[Партиен дом|Партийния дом]] в [[София]].
 
Икономическите трудности принуждават Луканов да търси коалиция със СДС за изпълнителната власт, но след като СДС отказва, през септември той образува [[Правителство на Андрей Луканов 2|второ правителство]]. По това време икономическата криза се засилва, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки, има криза за бензин (''Луканова зима''). В средата на ноември СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и издига вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от този ден нататък страната е парализирана от протести, Луканов подава оставка и на 30 ноември ВНС я гласува<ref>{{cite book |title= Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията |last= Кралевска|first= Нася|year= 2011|publisher= Работилница за книжнина „Васил Станилов“|location= София|isbn= 978-954-8248-89-1|pages= 325}}</ref>.
 
Големите спорове във ВНС се водят около законите, които да осигурят протичането на прехода: департизиране на държавния апарат и въпросът за земята. Гласуваният ''Закон за земята'' е компромисен, но слага начало надълга криза в селското стопанство, изразила се в разпускане на [[ТКЗС]] чрез ликвидационни съвети. Основната цел на ВНС – да изработи нова [[Конституция на Република България]] – е изпълнена точно след една година въпреки политическата криза, свързана с [[Протест на 39-те|протеста на 39 депутати от СДС]]. Конституцията налага държавно устройство, основано на [[разделение на властите]] и въвежда институцията на [[президент]]а. Обикновеното Народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се [[Конституционен съд]], чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на основния закон. ВНС приема и ''Изборен закон'', с който се въвежда пропорционална изборна система и се поставя праг за влизане в парламента от 4%.
{{Основна|Правителство на Жан Виденов}}
 
Поредните [[Парламентарни избори в България (1994)|парламентарни избори]] носят убедителна победа на коалицията, водена от БСП, която сформира [[Правителство на Жан Виденов|правителство]] начело с [[Жан Виденов]]. По време на неговото управление (1995 – 1996) реформите за преход към [[пазарна икономика]] спират и то провежда „социално-ориентирана“ икономическа политика {{hrf|Калинова|2010|291 – 8}}.
 
На 8 януари 1996 г. е дадено начало на всеобхватно раздържавяване на държавните активи, натрупани от 1945 г. до 1989 г., чрез така наречената [[масова приватизация]]. На гражданите е дадена възможност да закупят бонове, срещу които могат да получат акции в държавни дружества или които могат да вложат в [[Приватизационен фонд|приватизационни фондове]].<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = 8 януари: За първи път картината „Мона Лиза”Лиза“ е показана в САЩ
| фамилно_име = Банкова | първо_име = Елена
| труд = DarikNews.bg
Докато [[демократизация]]та приключва за няколко години, преходът към пазарна икономика е труден и продължителен. На [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]] належащите икономически реформи почти не са дискутирани{{hrf|Данов|2014|422}}. Същевременно управлението на [[Планова икономика в България|плановото стопанство]] продължава да се води по старому, функционират много от институциите на старата система, а идейните нагласи на първите правителства са за [[демократичен социализъм]]. Израз на половинчатата и непоследователна политика от 1990 г. е идеята за „постепенен преход“ към пазарна икономика, отложило с повече от година най-належащите макроикономически промени<ref>{{cite book |title= Българска народна банка, Сборник документи (1879 – 2009) в пет тома т. V. 1948 – 1990 г. Част първа. |year=1998 – 2009 |publisher= ГУА и БНБ|location= София|pages=36, предговор от [[Румен Аврамов]]|url=http://bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPBNBArchives/index.htm |accessdate= 26.1.2015}}</ref>. Самият Луканов до 1993 г. продължава да лансира идеята за „конвергенция и разумно и селективно съчетаване на заварения потенциал с принципите на демокрацията и социалната пазарна икономика“{{hrf|Луканов|1993|124}}. В тези условия продължава процесът на основаване на фирми по силата на Указ 56 и на прехвърляне на държавни средства в „подходящи“ частни ръце. Примери за компании, основани по този начин, са Мултигруп, Първа частна банка и още стотици фирми<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1539324 | заглавие = Указ 56 – опасният маньовър на Живков | достъп_дата = 20 април 2015 | фамилно_име = Бойчева | първо_име = Милена | дата = 12 септември 2012 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]] }}</ref>
Противоположната теза, лансирана от поддръжниците на [[Неолиберализъм|неолиберализма]], е за „спешен пазарен преход“ и включва максимално бързо пускане в действие на пазарните механизми, децентрализация на стопанския живот и приватизация на монополната държавна собственост
<ref name="Минчев">{{Цитат периодика| last = Минчев | first = Огнян| authorlink =Огнян Минчев | year =2012 | title = Пазар, държава и общество. Към една нова стратегия на обществена справедливост и солидарност.|journal =Християнство и култура| volume = | issue = 3| pages =61 | url =http://www.hkultura.com/db_text/2012_70.pdf#page=61 | format =pdf | accessdate = 19 октомври 2016}}</ref>.
 
Един от първите опити за очертаване на „пътна карта“ за смяна на икономическия модел е [[Национална стратегия „Ран-Ът“|стратегията „Ран-Ът“]]. Това е икономическа стратегия за преход към пазарна икономика, изготвена в рамките на 6 месеца от Националната търговска камара на САЩ по молба на правителството на Луканов и представена през септември [[1990]] г. Тя предвижда широко обхватни структурни реформи като приватизация и смяна на организацията в селското стопанство, енергетиката и промишлеността, преструктуриране на предприятията и налагане на финансова дисциплина, либерализация на външната търговия и цените, реформи в социалните сектори. Поредица от правителства обаче така и не прилагат тази стратегия и истинските реформи започват едва през 1997 г. Според [[Ричард Ран]]<ref>[http://www.cato.org/pub_display.php?pub_id=2766 cato.org, R.Rahn, Making the World Better, 1.08.2004]</ref> „България прахосва годините до 1997 г. в политически хаос“.