Дон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
'''Дон''' (при древните гърци ''Гиргис'', ''Танаис'', ''Тан'' {{lang-grc|Τάναις}}, {{lang-la|Tanais}}, в средновековието '''Голям Дон''') е 16-та по дължина река [[река]] в [[Русия]] и 5-та в [[Европа]] след [[Волга]], [[Дунав]], [[Урал (река)|Урал]] и [[Днепър]]. Дължината ѝ е 1 870 km. Влива се в [[Таганрогски залив|Таганрогския залив]] на [[Азовско море]].
== Етимология ==▼
Името на реката има [[Индоирански езици|индоирански]] корен, от думата {{lang-ae|dānu}} – река, [[Древноиндийски език|древноиндийски]]: ''dānu'' – капки, роса, сълзлива течност<ref>Дон // Етимологичен речник на руски език, ''[[Макс Фасмер]]''</ref><ref name="abaev">''Василий Абаев'', [http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm Историко-етимологичен речник на осетинския език] Т. 1. М.—Л.: Изд-во АН СССР, 1958. С. 366 – 367</ref>.▼
Руското наименование на реката произлиза от [[Скитски език|скитската]] дума „dānu“. [[Осетински език|Осетинският език]], като наследник на [[Алански език|аланския]] съдържа корена на думата don (река, вода).▼
В [[Осетия]], която е малка част от историческа [[Алания]], днес повечето реки носят окончанието „дон“ – [[Ардон (река)|Ардон]], [[Фиагдон]], [[Урсдон (приток на Терек)|Урсдон]], [[Кармадон (река)|Кармадон]]. Сходни по наименование са също реките [[Днепър]], [[Днестър]], [[Донец]] (и вероятно [[Дунав]]), които имат [[Скитски език|скитска]] етимология<ref>[[Алани]] – раздел Скитско-сарматски названия в съвременна Европа; за река Дунав, други известни етимологии, по-специално келтски (''J.P. Mallory and D.Q. Adams.'' The Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy and Dearborn, 1997: 486)</ref>, тъй като те са в области, населявани от [[скити]]те.▼
== Географска характеристика ==
Line 32 ⟶ 39:
=== Горно течение ===
Горното течение на реката е
=== Средно течение ===
Средното течение на реката се простира от устието на река [[Тихая Сосна]] до началото на [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] (около 800 km). След устието на [[Тихая Сосна]] Дон завива на изток, а след устието на река Икорек (ляв приток) – отново се насочва на юг, като следва това направление до устието на река [[Черна Калитва]]. След това посоката ѝ става югоизточна, навлиза в северната част на [[Ростовска област]], от където започва голямата, изпъкнала на изток дъга на реката. Преди устието на големия си ляв приток [[Хопьор]] реката навлиза във [[Волгоградска област]], постепенно завива на югоизток, след това на юг и накрая на югозапад и северно от град [[Калач на Дон]] водите ѝ се вливат в голямото [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]]. В този
=== Долно течение ===
От град [[Калач на Дон]] до устието, на протежение от 500 km е долното течение на Дон. В началото посоката на реката е югозападна през [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]], а след изтичането си от него, отново на територията на [[Ростовска област]] течението ѝ става в западна посока и запазва това направление до устието си. След изтичането си от [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] долината на реката става много широка (до 20-30 km) с широка заливна тераса, а дълбочината ѝ достига на места до 20 m. След град [[Ростов на Дон]] река Дон образува голяма (до 340 km<sup>2</sup>) делта, чрез която се влива в [[Таганрогски залив|Таганрогския залив]] на [[Азовско море]].
=== Водосборен басейн, притоци ===
▲== Етимология ==
==== Водосборен басейн ====
▲Името на реката има [[Индоирански езици|индоирански]] корен, от думата {{lang-ae|dānu}} – река, [[Древноиндийски език|древноиндийски]]: ''dānu'' – капки, роса, сълзлива течност<ref>Дон // Етимологичен речник на руски език, ''[[Макс Фасмер]]''</ref><ref name="abaev">''Василий Абаев'', [http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm Историко-етимологичен речник на осетинския език] Т. 1. М.—Л.: Изд-во АН СССР, 1958. С. 366 – 367</ref>.
Водосборният басейн на река Дон обхваща площ от 422 000 km<sup>2</sup> и се простира на територията на [[Белгородска област|Белгородска]], [[Волгоградска област|Волгоградска]], [[Воронежка област|Воронежка]], [[Курска област|Курска]], [[Липецка област|Липецка]], [[Орловска област|Орловска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Ростовска област|Ростовска]], [[Рязанска област|Рязанска]], [[Саратовска област|Саратовска]], [[Тамбовска област|Тамбовска]], и [[Тулска област]], [[Краснодарски край|Краснодарския]] и [[Ставрополски край]] и [[Калмикия|Република Калмикия]] на [[Русия]] и [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Харковска област]] на [[Украйна]]. Водосборният басейн на реката граничи с други 5 водосборни басийна:
* на югозапад – водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се от север в [[Азовско море]];
* на запад – водосборният басейн на река [[Днепър]];
* на север и изток – водосборният басейн на река [[Волга]];
* на юг – водосборните басейни на реките [[Кубан]] и [[Кагалник]].
==== Притоци ====
▲Руското наименование на реката произлиза от [[Скитски език|скитската]] дума „dānu“. [[Осетински език|Осетинският език]], като наследник на [[Алански език|аланския]] съдържа корена на думата don (река, вода).
▲В [[Осетия]], която е малка част от историческа [[Алания]], днес повечето реки носят окончанието „дон“ – [[Ардон (река)|Ардон]], [[Фиагдон]], [[Урсдон (приток на Терек)|Урсдон]], [[Кармадон (река)|Кармадон]]. Сходни по наименование са също реките [[Днепър]], [[Днестър]], [[Донец]] (и вероятно [[Дунав]]), които имат [[Скитски език|скитска]] етимология<ref>[[Алани]] – раздел Скитско-сарматски названия в съвременна Европа; за река Дунав, други известни етимологии, по-специално келтски (''J.P. Mallory and D.Q. Adams.'' The Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy and Dearborn, 1997: 486)</ref>, тъй като те са в области, населявани от [[скити]]те.
== Селища ==
| |||