Чужди думи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Чуждите думи''' в даден език са думи, заети от чужди езици и използвани в родния език.
Чуждите думи може да се разглеждат като [[оксиморон]]и, тъй като например според [[Библия]]та всички езици са произлезли от един общ език. Въпреки това, дори това твърдение да е вярно, езиците са се разграничили толкова един от друг поради [[история|исторически]], [[география|географски]] и други фактори, че вече ясно може да се определи в много случаи кога дадена дума от един език се използва в друг.
Използването на чуждите думи в много случаи не е случайно. Чуждите думи се използват, когато чуждият език има по-голямо влияние върху местния. През последните няколко века се наблюдава феноменът на глобалния език, при който един език доминира в голяма част от света. Такива езици са били [[гръцки език|гръцкият]], [[латински език|латинският]], [[френски език|френският]] и сега
Съвсем естествено е и [[български език|българският език]], подобно на много други езици, да заема чужди думи. Тенденцията е колкото повече време изминава, толкова по-малко използващите дадения местен език да не се замислят откъде идва дадената чужда дума. Например, малко хора се замислят често, че думи като чешма, памук и зехтин са [[турски език|турски]] думи, тъй като те са придобили такава употреба, че се считат за български думи. В българския език отскоро има ясно влияние от английски, в миналото е имало влияние от [[руски език|руски]], [[немски език|немски]] и френски, от турски заради [[османско владичество]] и до известна степен и от [[гръцки език|гръцки]] заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние, най-голямата част от езиковото богатство на българския език е [[славянски езици|славянска]], заради което той се причислява към [[южнославянски езици|южнославянската]] езикова група.
== Чуждици и заемки ==
Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. чистота на езика. Според някои езиковеди има чужди думи, които обогатяват езика, тъй като те нямат домашен еквивалент, докато други го
:„ ... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат
По време на [[Възраждане]]то в България се наблюдава склонност към намаляване на чуждите думите и използването на български думи или дори измислянето на нови български думи, за да се избегне използването на чуждите думи.
Някои държави имат държавни регулаторни органи, които водят официалната политика за развитието и опазване на чистотата даден език. Такива органи са например [[Институт за български език|Институтът за български език]], [[Френска академия|Френската академия]] и т. н. Други езици (примерно английският) не се регулират официално. В [[Квебек]] например политиката за контролирано приемане на чужди думи е приоритет. Така, френската дума за [[електронна поща]] ''courriel'' (от ''courrier électronique''), използвана и във Франция, е създадена в Квебек, докато много други езици използват английската ''email''.
| |||