Дон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 69:
: ← 1105 [[Черна Калитва]] 162 km, 5 750 km<sup>2</sup>, при село Нова Калитва, [[Воронежка област]];
: ← 1022 [[Богучар (река)|Богучар]] 101 km, 3 240 km<sup>2</sup>, източно от град [[Богучар]], [[Воронежка област]];
: →
: →
: →
: →
''Долно течение''
: ←
: → [[Есауловски Аксай]] 179 km, 2 590 km<sup>2</sup>, в източната част на Цимлянското водохранилище, при станица Пугачевская, [[Волгоградска област]];
: ←
: →
: →
: ← [[Тузлов]] 182 km, 4 680 km<sup>2</sup>, в ръкава Аксай, при град [[Новочеркаск]], [[Ростовска област]].
=== Хидроложки показатели ===
Басейнът на реката изцяло се намира в пределите на лесостепната и степната зона, което обяснява малкият отток на реката при голям водосборен басейн в сравнение с реките в северната част на Европейска Русия ([[Северна Двина]], [[Печора (река)|Печора]]). Средният многогодишен отток на реката в устието е 935 m<sup>3</sup>/s (или 29,5 km<sup>3</sup>). Водният режим на реката е също типичен за реките от степната и лесостепната зона. Висок е процентът на снежното подхранване (до 70%) при сравнително слабо грунтово и дъждовно подхранване. Дон се отличава с високо пролетно пълноводие и ясно изразено маловодие през останалата част от годината. Есенноното пълноводие е слабо изразено, а летните наводнения са крайно редки. Амплитудата на колебанието на речното ниво е значително по цялото протежение на реката и достига до 8-13 m. В долното си течение реката широко се разлива и наводнява заливната си тераса. Пълноводието често се изявява във вид на две приливни вълни. Първата възниква за сметка на постъпването в коритото на реката на води от топенето на снеговете в най-южната част на водосборният ѝ басейн, а втората се образува от водите постъпващи от горното течение на реката. Понякога, при закъсняване на снеготопенето в долната част на реката двете вълни са застъпват и пълноводието става много голямо, но с по-малка продължителност. Реката замръзва в края на ноември или началото на декември. Ледовият режим продължава от 140 дни в горното течение до 30-90 дни в долното. В долното течение размразяването на реката започва в края на март и завършва в средата на април в горното течение. Ежегодно Дон внася в [[Азовско море]] до 14 млн.т наноси и около 6,2 млн.т минерални вещества.
== Селища ==
Line 89 ⟶ 92:
* [[Волгоградска област]] – [[Серафимович]] и [[Калач на Дон]];
* [[Ростовска област]] – [[Волгодонск]], [[Цимлянск]], [[Константиновск]], [[Семикаракорск]], [[Аксай (Ростовска област)|Аксай]], [[Ростов на Дон]] и [[Азов]].
== Стопанско значение ==
Регулярно корабоплаване по реката се извършва до град [[Лиски]], [[Воронежка област]] (на 1 355 km от устието), а през пролетното пълноводие корабоплаването е възможно до село Хлевное, [[Липецка област]] (на 1 590 km от устието). На протежение от 130 km надолу по течението на Дон след [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] в [[Ростовска област]] за поддържане на необходимата дълбочина на реката за корабоплаване са изградени три хъдровъзела с шлюзове: Николаевски (при станица Николаевска), Константиновски (при град [[Константиновск]]) и Кочетовски (при станица Кочетовска).
В района на град [[Калач на Дон]] течението на реката се приближава на около 70 km от река [[Волга]]. Преди близо 1000 години в този участък възниква волгодонският търговски път (на руски волгодонская перевалока), съществуващ до 1952 г. когато е построен Волгодонският плавателен канал свързващ двете реки. В периода 1952-1955 г. в района на станица Цимлянская (сега град [[Цимлянск]]) на река Дон е изградена преградна стена с дължина 12,8 km, която повишава нивото на реката с 27 m и се създава [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] (обем 23,9 km<sup>3</sup>, дължина 260 km, ширина до 38 km и дълбочина до 8,8 m). В подножието на стената е изгадена Цимлянската ВЕЦ, а водите на водохранилището се използват за напояване на обширните степни, безводни пространства в южната част от басейна на Дон.
Нагоре по течението на реката се превозват зърнени храни, въглища, метали, цимент, нефтопродукти, промишлени и продоволствени стоки и строителни материали, а надолу – минерални торове, сол, руди, промишлени и продоволствени стоки. По Волгодонския плавателен канал в посока Волга се транспортират въглища, зърнени храни и строителни материали, а обратно – дървен материал, сол, стомана, руда и минерални торове.
== Вижте още ==
| |||