Бежански заем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Финанси; Добавяне на Категория:Кредит, ползвайки HotCat |
|||
Ред 9:
Отпускането на Бежанския заем е резултат на сложна международна политическа комбинация и може да бъде разглеждано като успех на [[Великобритания|британско]]-[[Съединени американски щати|американската]] политика. В годините след [[Първа световна война|Първата световна война]] [[Франция]] се застъпва за твърда политика спрямо изплащането на [[Репарация|репарациите]] от победените страни, докато във Великобритания преобладава мнението, че в общ интерес е тяхната икономика да бъде стабилизирана.<ref name="аврамов 381">Аврамов, стр. 381 – 384</ref>
Предвижданата стабилизация трябва да се реализира чрез намаление на репарациите и външно кредитиране срещу залог на митническите приходи и контрол върху финансовата политика на съответната страна. В [[Германия]] това е осъществено чрез [[План Дауес|Плана Дауес]], а в по-малките и икономически изостанали страни стабилизацията е извършена с участието на [[Общество на народите|Обществото на народите]] (ОН). Най-активна роля в този процес играят [[Банк ъф Ингланд]] ([http://www.bankofengland.co.uk/Pages/home.aspx Bank of England]), председателят на Финансовия комитет на ОН [[Ото Нимайер]] и председателят на финансово-икономическата секция на Секретариата на ОН [[Артър Солтър]].<ref name="аврамов 381"/>
Бежанският заем, отпуснат на България, до голяма степен възпроизвежда модела на подобни заеми за [[Австрия]] (1922) и [[Унгария]] (1924). По отношение на конкретната си цел, облекчаването на положението на бежанците, той е сходен и със [[Бежански заем (Гърция)|заема]], отпуснат със съдействието на ОН през 1924 година на [[Гърция]] за подпомагане на бежанците от [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]].<ref name="аврамов 381"/>
| |||