Тривелий Теоктист: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 46.16.193.70 (б.), към версия на LordBumbury |
||
Ред 33:
==Кратка биография ==
Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел
Популярността на
По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва [[ислям]]ът и [[араби]]те - [[мюсюлмани]] превземат цяла [[Мала Азия]], нахлуват в [[Персия]] и [[Армения]], превземат и [[Северна Африка]]. През 711 година се прехвърлят на европейския континент - маврите превземат [[Испания]], през 716 година превземат [[Лисабон]] и се отправят на изток към [[Франция]]. По същото време арабите нахлуват в [[Тракия]] със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към [[Константинопол]] и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в [[Босфора]] и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни [[Европа]] и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише [[Михаил Сирийски]]. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница.
== Святост след смъртта ==
Ред 43:
Българският цар Тервел според сведенията на хронистите е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска [[Европа]], на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на княз Тервел – [[История славянобългарска]] на свети [[Паисий Хилендарски]], [[История во кратце о болгарском народе словенском|История на йеромонах Спиридон]] и т.нар. [[Зографска българска история]]. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар [[Борис I]], Паисий Хилендарски пише: „''Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. [...] И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…”'' Княз Тервел изгражда манастир край град [[Охрид]] при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името ''Теоктист''. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на [[Спиридон Габровски]]. По негово време мощите на княз Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от [[българи]]те много по-рано. По времето на княз Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че княз Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името ''свети крал Тривелий''. В „''История на халифите''”, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „[[Царството на славяните]]” на абата хърватин от Дубровник [[Мавро Орбини]], озаглавена още „Книга историография”, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.
В намерени досега изображения цар Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „''Богородице, пази кесаря Тервел''”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата [[Самоковска художествена школа]] са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на [[Балкани]]те. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския
==Бележки==
Ред 61:
* „Светите братя са реформирали анатемосаната глаголица” от д-р Асен Чилингиров
* Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616-635.
== Външни препратки ==
| |||