Вестготи: Разлика между версии

Междувременно, след окончателното узаконяване на ''[[християнство]]то'' през [[313]] г. от император Константин Велики с ''[[Медиолански едикт|Указа за толерантност от Милано]]'', се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе [[Вулфила]], [[епископ]] на гр. [[Никополис ад Иструм]] ([[Никопол]]), този „''съвременний Мойсей''“ в тяхната „''обетована земя''“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] (покръстителят на Константин Велики) и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[ЙорданЙорданес]], [[Сократ]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя [[Константин]] и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил доростолският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ [[Максимин]] (*ок.360 – †сл.427). Негов учител е херсонският епископ [[Теофил]], участвал в ''[[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в гр. Никея]]'' (''Никейският събор''), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Вулфила е хиротонисан през 340/341 г. за готски епископ и приемник на починалия първи техен архиерей [[Теофил]] от Цариградския патриарх св. [[Евсевий Никомидийски]], виден представител на ''[[Арианство]]то'' и съученик на александрийския свещеник [[Арий]] (*ок.250 – †336), презвитер в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на ''[[арианство|арианите]]'' е най-силна в Империята (337 – 361 г.) ^{[[#Външни препратки|11]]}.