Вестготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Християнизация: -, replaced: [Йордан] → [Йорданес] редактирано с AWB
Ред 27:
 
== Християнизация ==
Междувременно, след окончателното узаконяване на ''[[християнство]]то'' през [[313]] г. от император Константин Велики с ''[[Медиолански едикт|Указа за толерантност от Милано]]'', се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе [[Вулфила]], [[епископ]] на гр. [[Никополис ад Иструм]] ([[Никопол]]), този „''съвременний Мойсей''“ в тяхната „''обетована земя''“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] (покръстителят на Константин Велики) и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[ЙорданЙорданес]], [[Сократ]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя [[Константин]] и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил доростолският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ [[Максимин]] (*ок.360 – †сл.427). Негов учител е херсонският епископ [[Теофил]], участвал в ''[[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в гр. Никея]]'' (''Никейският събор''), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Вулфила е хиротонисан през 340/341 г. за готски епископ и приемник на починалия първи техен архиерей [[Теофил]] от Цариградския патриарх св. [[Евсевий Никомидийски]], виден представител на ''[[Арианство]]то'' и съученик на александрийския свещеник [[Арий]] (*ок.250 – †336), презвитер в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на ''[[арианство|арианите]]'' е най-силна в Империята (337 – 361 г.) <sup>[[#Външни препратки|11]]</sup>.
<!-- това е излишно тук --><!--През [[325]] г. на ''Никейския събор'' в [[Никея]], в присъствието на император Константин Велики участват 318 епископи (Императорът е поканил с писма лично 1800 епископи, всеки от които може да води по 3-ма свещеници), гръцките и източните епископи налагат уточнение в божественото естество на Спасителя, респ. тълкуване на ''[[Никео-цариградски символ на вярата|Символа на вярата]]'', според което „''Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух са '''единосъщни''' и се изявяват като такива от началото на времето, т.е. те са без начало и без край''“. Съборът осъжда ''[[Арианство]]то'' на [[Арий]], според което „''Синът и Светият Дух са от напълно '''различно естество''' от това на Бог-Отец и са се изявили след него''“. Главния борец срещу ''Арианството'' е св. епископ [[Атанасий I Александрийски|Атанасий Велики]] (*ок.296 – †373), Патриарх на Александрия. Арий е афоресан и низвергнат на Събора и е изпратен на доживотно заточение в [[Илирия]], което помага за бързото разпространение из българските земи на учението му, повлияно от ''[[неоплатонизъм|неоплатонизма]]'', и което, поради схематичната форма на посланието си, е особено популярно всред простолюдието в Империята през 4 в., а всред народите извън границите и&#768; – и през 5 в.