Вестготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →С Аеций срещу Атила в ''„Битката на народите“'': -, replaced: хан → хан редактирано с AWB |
м →Християнизация: -, replaced: [Йордан] → [Йорданес] редактирано с AWB |
||
Ред 27:
== Християнизация ==
Междувременно, след окончателното узаконяване на ''[[християнство]]то'' през [[313]] г. от император Константин Велики с ''[[Медиолански едикт|Указа за толерантност от Милано]]'', се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе [[Вулфила]], [[епископ]] на гр. [[Никополис ад Иструм]] ([[Никопол]]), този „''съвременний Мойсей''“ в тяхната „''обетована земя''“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] (покръстителят на Константин Велики) и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[
<!-- това е излишно тук --><!--През [[325]] г. на ''Никейския събор'' в [[Никея]], в присъствието на император Константин Велики участват 318 епископи (Императорът е поканил с писма лично 1800 епископи, всеки от които може да води по 3-ма свещеници), гръцките и източните епископи налагат уточнение в божественото естество на Спасителя, респ. тълкуване на ''[[Никео-цариградски символ на вярата|Символа на вярата]]'', според което „''Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух са '''единосъщни''' и се изявяват като такива от началото на времето, т.е. те са без начало и без край''“. Съборът осъжда ''[[Арианство]]то'' на [[Арий]], според което „''Синът и Светият Дух са от напълно '''различно естество''' от това на Бог-Отец и са се изявили след него''“. Главния борец срещу ''Арианството'' е св. епископ [[Атанасий I Александрийски|Атанасий Велики]] (*ок.296 – †373), Патриарх на Александрия. Арий е афоресан и низвергнат на Събора и е изпратен на доживотно заточение в [[Илирия]], което помага за бързото разпространение из българските земи на учението му, повлияно от ''[[неоплатонизъм|неоплатонизма]]'', и което, поради схематичната форма на посланието си, е особено популярно всред простолюдието в Империята през 4 в., а всред народите извън границите ѝ – и през 5 в.
|