Епос: Разлика между версии

'''Епосът''' („казано, строфа“, също и „разказ, стихотворение“) е един от трите основни [[литературен род|литературни рода]] в българската литературна традиция (другите два са [[лирика]]та и [[драма (литература)|драмата]]). Представлява една или повече случки, за които се разказва. Характеризира се със сюжетностсюжет и разгърнато повествование.

Обикновено певческите изпълнители на български героични песни са само мъже, които имат певческа и поетична дарба. Те са част от обредно-ритуалните практики: [[сватба|сватби]], [[кръщене]]та, [[събор]]и.

Архаичният епос, известен още и като митологичен епос, възниква при оформянето на [[Племена в Древна Гърция|племенните общности]]. Поради устната форма на неговото създаване и разпространение първообразитепърво образите му са изчезнали и за тях се съди по следите, които оставят в класическия епос. За архаичния епос е в сила митологичното противопоставяне между свое ([[Човек|човешко]]) и чуждо ([[демон]]ско). На преден план в повествованието стои грандиозната борба между тези сили. Човешките врагове най-често са хтоничнихронични, т.е. свързани с долния, [[подземен свят|подземния свят]], с болестите и смъртта. Човешкото племе принадлежи към „средната земя“ и се ползва с покровителството на божествения небесен свят. Постоянното противоборство между силите на [[добро]]то (хората) и силите на [[зло]]то (демоните) символизира защитата на утвърдения в митологичните времена космичен ред от силите на [[Хаос (митология)|хаоса]].