|
| роден-място = [[Дедеагач]], [[България]]
| починал-място = [[Охрид]], [[Социалистическа федеративна република Югославия]]
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = филолог
| област = [[Литературна критика]]
'''Димитър Анастасов Митрев''' ({{lang-mk|Димитар Митрев}}) е български [[писател]], [[литературен критик]], публицист, есеист, [[академик]], смятан за създател на литературната критика и теория в [[Република Македония]].
== История ==
Митрев е роден в [[Дедеагач]], България (днес Александруполи, Гърция) в 1919 година. Произхожда от уважаван [[българи|български]] [[Род (общност)|род]] от село [[Завой (Община Охрид)|Завой]], [[Охрид]]ско - – баща му [[Анастас Митрев]] е един от най-популярните за времето си български [[Българска екзархия|екзархийски]] учители. След като Дедеагач е изгубен от България през 1919 г., в началото на 20-те години родителите му се преселват в София, където той отрасва и учи. По късно става член на [[БКП]] и приема идеите на [[Коминтерн]]а за създаване на отделна македонска нация. През 1938 година Митрев участва във формирането на [[Македонски литературен кръжок|Македонския литературен кръжок]] в София заедно с [[Никола Вапцаров]], [[Коле Неделковски]], [[Георги Абаджиев (писател)|Георги Абаджиев]], [[Антон Попов (журналист)|Антон Попов]]. В началото на 1941 година заедно с Вапцаров започва издаването и редактирането на вестник „Литературен критик“. Главен редактор е на вестник „[[Народен бюлетин]]“.
През [[1947]] г. възприел изцяло принципите на македонизма, подкрепяни тогава и от българските власти, Димитър Митрев се премества да живее в [[Скопие]]. Редактор е на списанието „Нов ден“ и главен и отговорен редактор на списанието „Современост“. Митрев е един от първите членове на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]]. Член е на [[Дружество на писателите на Македония]] от основаването му през 1946 година. Преподава в [[Скопски университет|Скопския университет]], където създава катедрата по Южнославянска литература. Носител е на наградите „13 ноември“, „11 октомври“ и „АВНОЮ“.<ref>[http://dpmk.org/p.htm Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония]</ref>
В цялото си научно творчество и в преподавателската си дейност Митрев защитава принципа на [[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]], който е в основата и на книгата му „Теория на литературата“. В периода 1974- – 1976 е ректор на Скопския университет.<ref>{{cite book |title= Повоените македонски писатели|last= Котевска|first= Милка|authorlink= |coauthors= ЛидиjаЛидия Мирчевска|year= |publisher= УниверзитетскаУниверситетска библиотека „Св. Климент Охридски“|location= Битола|isbn= |pages= 160|url= http://www.scribd.com/doc/50316811/%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5Повоенните-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8македонски-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8писатели|accessdate= 18 април 2014 г}}</ref>
Митрев е баща на политика от Република Македония [[Илинка Митрева]].
== Трудове ==
* „Пиринска Македонија во борба за национално ослободување“ (1980)
* Антологија на македонската лирика (1951, съставител заедно с [[Блаже Конески]])
* „Критики и огледи“ (1969)
* Избрани дела (7 т., 1970)
* Есеји и критике, Београд 1975
* Пиринска Македонија, Скопје 1986
| 