Генератор на Ван де Грааф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) {{обработка|форматиране, изказ}} |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, изказ}}
Още известен като [[Генератор]] за [[статично електричество]], представлява ускорител на леки елементарни частици ([[лептони]]) и по-точно електрони. Изобретен през [[1929]] година от американският физик [[Робърт Ван де Грааф]]. Ван де Грааф генераторът се състои от метална [[сфера]], най-често алуминиева без остри части, диелектриков ремък, 2 ролки от противоположни трибоелектрични серии, метални четки, които прихващат отделените електрони, плексигласов или друг кожух и електромотор. Принципът на действие на генератора се основава на свойствата на проводниците в [[електростатично поле]]. Триенето на ремъка с долната ролка предизвиква индуцирането на некомпенсиран заряд, който се пренася от ремъка до горната четка, където бива прихванът и отведен към сферата. Този заряд е положителен, тъй като ролката се наелектризира положително при триене, това означава, че приема електрон от лентата и по вътрешната страна на ремъка се индуцира некомпенсиран отрицателен заряд, който вследствие на преполяризацира от йонизацията на въздуха и става [[положителен]] от другата страна на ремъка. Именно моментът на преразпределението на заредените частици е преломният. Индуцираните отрицателни [[заряди]] от горната ролка биват заземени, посредство заземителя на самия уред. Едно от свойствата на проводник в електростатично поле е, че вътре в проводника не се създава електростатично поле, и съответно интензитетът там е равен на нула. Това позволява натрупването на нови заряди върху сферата да бъде неограничено. И така генераторът се зарежда до десетки или стотици хиляди волта [[напрежение]], а при някои модели и до няколко милиона.▼
Още известен като [[Генератор]] за [[статично електричество]], представлява ускорител на леки елементарни частици ([[лептони]]) и по-точно електрони.
▲
== Приложение и употреба ==
В модерни времена приложението на генератора на Ван де Грааф е до голяма степен ограничено до научни цели, да демонстрира практичния аспект и концепцията на електростатичното движение на частиците. Преди всичко проектирани като практични ускорители, генераторите на Ван де Грааф се използват само в лабораториите, за демонстрация. Генераторът на Ван де Грааф бил един от първите методи, използвани за изучаването на ядрената физика преди появата на по-добри методи за ускоряване на частиците. Лъчът, на тези заредени, ускорени частици се използва за задействането на ядрената реакция. Лъчи от ускорени частици се използват за разбиването на атоми в различни физични експерименти.В медицината такива лъчи са използвани за лечението на рак.
== Ограничения ==
* Произвежда много ниско напрежение на тока, сравнено с волтажа.
* Поддръжката и конструкцията е скъпа и уреда заема много място.▼
* Максимално може да се генерират 3 мил. волта преди въздуха да се йонизира.▼
▲Поддръжката и конструкцията е скъпа и уреда заема много място.
▲Максимално може да се генерират 3 мил. волта преди въздуха да се йонизира.
▲Не може да ускорява неутрални частици.
▲== '''История''' ==
▲Генераторът на Ван де Грааф бил изобретен през 1929 от физика Робърт Дж. Ван де Грааф от университета “Принстън“, с помощ от неговия колега Николас Бурке.Първият модел бил демонстриран през октомври 1929.Първата машина използвала обикновена тенекиена кутийка, малък мотор и копринена панделка,купени от магазин за домашни потреби.След което отишъл при ръководителя на отдела по физика, искайки 100 долара, за да направи подобрена версия.Получил парите,но с много трудности.До 1931 можел да съобщи постигнатите 1.5 милиона волта ,казвайки :„Машината е лесна за използване, евтина и преносима.Обикновена фасонка осигурява нужната мощност.Според заявление за патент, машината се е състояла от две заредени със заряд сфери с диаметър 60 см.,монтирани на 180 сантиметрови колони от баросиликатно стъкло.Апаратът струвал само 90 долара през 1931.Ван де Грааф кандидатствал за втори патент през декември 1931,които бил възложен на технологичния институт в Мичиган,в замяна на част от приходите от продажбата на апарата.По късно патентът бил получен.През 1933 Ван де Грааф построил 12 метров модел в съоръжение на института,средствата за който, били дарени от полковник Едуард Грийн.
[[Категория:Електричество]]
| |||