Ибър (река): Разлика между версии

[[Водосборен басейн|Водосборния басейн]] на реката е с площ 8.059 km², като водите ѝ се оттичат посредством [[Дунавска отточна област|Дунавската отточна област]] към [[Черноморска отточна област|Черноморския водосборен басейн]] с [[дебит]] - – 60 m³/s.

Реката извира от планините на [[Черна гора]], протичайки първоначално в посока запад —– изток. При [[Косовска Митровица]] приема най-големия си приток [[Ситница]], след което реката прави рязък завой на север, следвайки посоката на протичане на Ситница от [[Косово поле]].

След завоя Ибър протича през тясна [[долина]], където в продължение на 100 км. отдясно го следва [[планина]]та [[Копаоник]]. Тази [[област]] по Ибър е богата на [[руда|руди]] - – [[олово]], [[цинк]], [[сребро]], като в нея има няколко големи [[рудник]]а, като [[Трепча (рудник)|Трепча]].

По-надолу по течението реката образува живописен [[пролом]] (наречен ''Клисура'') <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>, който е 40 км дълъг и 550 метра дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като ''[[Ибърска магистрала|Ибърската магистрала]]''. Целият този район представлява няколко последователни долини разделени от проломи с обща дължина 110 км и широчина 15- – 20 км. Района е познат като ''Ибърския край'' (на [[сръбски]]: ''Ибарски крај''), съставна част на [[Рашки окръг]]. Тук реката получава основните си притоци [[Рашка (река)|Рашка]], [[Студеница (река)|Студеница]] и [[Лопатница]] отляво, и [[Йошаница]] отдясно. ''Ибърския пролом'' е изваян между планините на [[Голия]], [[Радочело]], [[Чемерно]] и [[Троглав]] от запад и Копаоник, [[Желин]] и [[Столова планина]] от изток, завършващи с ридовете ''Студена'' и ''Равна'' към [[долина]]та на Западна Морава. Района е [[мина|минно]]добивен и богат на [[полезни изкопаеми]] като [[желязо|желязна руда]] (Копаоник, Рашка), [[никел]] (Копаоник), [[азбест]] ([[Бървеник]]), [[магнезий]] ([[Бела стена]]) и [[каменни въглища]]. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.

[[Картинка:Pan Raska.jpg|thumb|center|800px|Панорамен изглед към [[Рашка]] и поречието на Ибър от [[Рибница (река)|Рибница]] на [[Копалник]]]]