Васил Попович: Разлика между версии

| категория = филолог

| отличия = }}

Васил Попович е роден на [[18 октомври]] [[1833]] година в град [[Браила]], в семейството на изселници от [[Ямбол]]. Между [[1841]]- – [[1845]] година учи във влашко училище, а между [[1846]]- – [[1848]] година учи в българско училище в родния си град. Между 1848- – [[1850]] година е писар в английското консулство в Браила и [[Галац]], а в периода [[1851]]- – [[1856]] година учи във киевската втора гимназия. Вероятно участва в [[Кримска война|Кримската война]] (1853- – 1856) като доброволец заедно с брат си [[Константин Попович|Константин (Костаки) Попович]]. През [[1857]] година е приет за студент в [[Киевски университет|Киевския университет]], но прекъсва и се връща в родния си град. От следващата година е студент в [[Московски университет|Московския университет]], редактира първия брой на списание „[[Братски труд]]“, през [[1859]] година публикува ''„Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето“'' и'' „Монолог или мисли на владиката Иларион...“''. Завръща се в Браила през [[1861]] година, същата година заминава за [[Белград]], където подпомага издаването на вестник „[[Дунавски лебед]]“ и преподава в централното българско училище до [[1864]] година. Между [[1865]]- – [[1871]] година живее, учителства, сътрудничи на периодичния печат, участва в театралните представления на Войниковата трупа в Браила. През [[1869]] година е избран за дописен член на учредителното събрание на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. Публикува комедията ''„Наяве и насъне все то или списателски истерики“ ''([[1870]]) и'' „Нещо за новата картина на г. Н. Павлович Аспарух“'' (1871). Между 1872- – 1874 година е български учител във [[Велес]], където се запознава и жени за Стоянка (Сава) Дудикова, която преподава в същия град между 1870- – 1874 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.229.</ref>. След това до [[освобождението на България]] преподава в [[Пловдив]].

През 1879 година става учител във Военното училище в [[София]] и публикува ''„Детска гусла“''. През [[1880]] година е избран за народен представител във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], а от [[1881]] година е учител по български на княз [[Александър Батенберг]]. През [[1883]] година е избран за член на Учебния съвет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]] и публикува ''„За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език“'' и повестта „''Беше''“ във вестник „Балкан“. През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество, а през [[1888]] година публикува драмата'' „Примерните родители срещу примерните си деца“.'' В периода 1889- – 1891 година е училищен инспектор в [[Самоков]], през 1896 година публикува драмата ''„Пролетариите или трай коньо за зелена трева“''. Умира на [[17 август]] [[1897]] година в София<ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=40 Кратка биография], взето от сайта http://www.slovo.bg на 1.08.2012 г.</ref>.

* [[Николай Аретов|Аретов, Николай]]. „Васил Попович. Съчинения“, Кралица Маб, София, 2001, ISBN 954-533-042-2.

== Бележки ==

{{Уикиизточник|Автор:Васил Попович}}