Борилов синодик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x тире-числа, 2x URL, 6lokavica, интервал, тире (ползвайки Advisor.js)
Редакция без резюме
Ред 6:
}}
 
'''Борѝлов синодик''' (''„Синодник, който се чете в първата неделя на [[Велик пост|Великия пост]]“'') е [[среднобългарски език|среднобългарско]] книжовно произведение от началото на 13XIII век. Той е важен извор за историята на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].
 
Създаден е във връзка със [[събор]]а срещу [[богомили]]те, свикан от цар [[Борил]] през [[1211]] годинаг. Тогава по царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от [[843]] годинаг., съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари [[ерес]]и, разпространени във [[Византия]].<ref>Успенский Ф. И. [http://www.byzantium.ru/library/lib.php?id=12 Синодик в Неделю Православия: Сводный текст с приложениями]. Одесса, 1893.</ref> Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на [[богомилство|богомилите]].
 
По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] през 1235 годинаг. и с [[Поменици на българските владетели|поменик]] на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. След падането на [[Търново]] (1393 г.) той е пренесен и разпространяван в [[Сърбия]], [[Молдавия]] и [[Русия]], където по негов образец са съставени местни синодици.
 
Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е в [[Търново]] от [[Николай Палаузов]], а сега се пази в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] под № 289.<ref>Тотоманова, А. Синодик царя Борила в сборнике Палаузова. – В: XXI ежегодная богословская конференция. Церковно-историческия исследования в контексте современной науки. Москва, 2011, [http://www.academia.edu/3422610/Синодик_царя_Борила_в_сборнике_Палаузова_НБКМ_289_ 165-171].</ref> Тази библиотека притежава и втори, по-късен препис (№ 432), направен през XVI век и открит от [[Марин Дринов]].